Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство, ...
Никога не съм крил, че винаги съм се опитвал, до деня, в който двата ни свята се сблъскаха.
Затворих очи след това разбрах,
ти си тази, която ми показа как да обичам.
Страхувах се да те уведомя,
изглеждаше толкова добре, прекалено добре, за да бъда с теб, но тогава видях погледа ти. ...
Ако си лъгал, себе си си лъгал,
сега крадец крещи, че е обран.
Дъгата клюмна и с отчупен ъгъл,
отказа да ти бъде дъждобран.
Очакваше се тиха да не бъда, ...
Давам ти последната зимна ябълка на света –
и соковете, и залезите, и захарта ѝ.“
Николай Милчев
Дълбоко в моята душа,
Прегърнах те, като чуплива ваза. ...
Изживя живота си достоен
по пътя начертан от ориста,
когато си тръгна от света лъжовен,
в дома ни спусна се нощта.
За моята младост бе гръм от небето, ...
Косите ти обичам да целувам,
да галя нежно твоите гърди
и върху тях със пръсти да лудувам,
да пия с устни твоите сълзи!
Вместо вино бавно да отпивам ...
Няма как да напиша нещо, което не съм видяла.
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба. ...
Събуди се оная чаровност и блян,
в тангото се докосваме страстно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя сластно.
Дете на Бога ли си свидно, ...
Има теб, устремена, сразена и цяла,
и на малки парченца те има.
Ти си цветна, красива, има те черно-бяла,
безнадеждна и бъдна, без име.
Има те вдъхновена, излетяла в простора, ...
А болката защо ли я държах?
Защо я кътах нейде в мене?
Какъв бе този странен страх,
измъчващ ме – незнаен и без време?
Какво ли търсех? Що се лутах ...
Онази есен дойде с дъх на печени кестени и любов.
Толкова много любов, че я пилеехме върху листата в краката ни.
Бяхме отнесени, трескави, шумни. Беше топъл сезон.
А воайорите в тихите части на парка брояха оргазмите ни.
Онази есен пристигна с мен и аз ти се обещах. ...
Престори се на слънчев лъч божествен,
промуши се през тънката завеса,
обходи стаята, в леглото влезе,
над мене похотливо се провеси.
Дълбоко спях и нищо не усетих, ...
Един боклук в сърцето си поглежда
и пита се безмълвно: Накъде?
Не му остана атомче надежда,
безсмислено е даже да умре.
И влачи си душичката кирлива, ...
И пак е ден, но някак по-различен,
затваря се след мен една врата,
до вчера там надничаше момиче
а днес се е превърнало в жена.
Дали съм аз, но вече по-различна, ...
Тази нощ Луната била супер, нека,
не я потърсих да я видя.
Останах скрит зад спуснато перде,
тя нека си наднича мисля,
заровил си лицето във възглавницата мека. ...
Потеглям пак и губя неотменно
и теб любов, и двете ми деца,
студено е и мрачно, а отделно
снегът е победил навън дъжда.
Звездите малки виждам тъй червени, ...
10.02.35
Равносметка от една бабетка....
За мен ще ви разкажа, не за чудо на природата,
как съм еднаква с вас, почти със всички!
Ръст- нормален, леко пухкава ми е породата ...