Стихове и поезия от съвременни български автори
И сетне
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки! ...
Страдалческо-гладно
след хладилник…
И пак бедрото си заголила
във ужас…
Душата сита и пресита ...
Без дом
Познавам невъзможностите. Скърцат.
Надничането уж е тихо. Но крещи.
Като че сякаш... две очи след гръб,
обърнат... ...
Алис в Огледалния квадрат
Тук всеки знак е с надпис "Чакай!".
Шапкаря чопли с нокът стигмата.
Апокалипсис с коня. Цакай!
13.04.2020
Плещя си рап
чудни водопади.
Породисти бройки,
Формули, награди.
Дълги магистрали, ...
Мъж от любов
ще затворя вратата.
Ще преборя страха
и ще тегля чертата.
Ще рисувам небе, ...
***
Докога, докога, докога..
Нима само трохи ще ми оставяш?
Самота, самота, самота..
Ако знаеш само - колко нощи не заспивах... ...
Фалшиво е всичко, когато те няма
потънах в ленивата, сива тълпа.
Изгубих се тихо, потъна в забрава,
чувството мое - за цел и борба.
Редяха се дните в безлика съдба. ...
Трапеза преди Великден
Опашките си гоним като кучета.
Ти Господ имаш ли си и надежда,
или от болките човешки учиш се?
Не ме осъждай остро, каталясах. ...
Гладно стихотворение
И стомахът крещи за месо.
Как така да не ям?
Ще припадна.
Но.. ...
Отшелникът на севера
Ледници се пръскат на кристали.
Късчетата студ пробождат дните ти.
Лягат рани, в ложе прокървяли.
Честност вплете някога в сърцето си ...
Той знае
Виси ни примка тишина на гушите.
Подсмихва ни се песимистът : Май я втасахме!
Така и трябва, щом поета слушате!
На него слабост са му, а и сила думите. ...
Бягай
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове. ...
Отплаване
остави отпечатъци от устни.
Отдалечаване като след полет,
очите ми са орбитрално пусти.
Отплава в омагьосана обвивка, ...
Илюзия
помислих... „Най-после спасителен бряг“.
За обич мечтаех – не царски палати...
Повярвах, че ти си „Спасителят“ благ.
Очаквах те, мила, любов непозната, ...
Кратка морска притча
подпрял се върху дървената маса,
душа разголил и напълнил с мрак
олющена от ветровете чаша.
Притихваше на огъня жарта, ...
Влей ме изящно в тъгата си
подрежда изгревните ризи,
целува косите ти ридаещи
и очите турмалинови,
изтяга се напречно на небето, ...
Миговете от живота
летящ във вихъра на времето,
към безкрайността упътен...
Има мигове, които спят навеки
погребани под древен калдъръм, ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 11
...
Я - къде ли съм се скрил?!
Стигнах до перфектно заключение -
тук кой ме би открил?! ...
Изящество струи
На феите дете, с природен дар,
вълшебство чисто в тебе се таи
и пошлостта избягала стои
зазидана от завистлив товар. ...