Стихове и поезия от съвременни български автори
Омая
не насмешка, а бях пред провал,
под дъжда разпиляха искрици...
Нямах нищичко, всичко бих дал
да ме милва вълнáта им тиха, ...
Запетая
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...
Урок - самообичане
и нямам дом във нечия душа,
неведомите пътища събират ме
със нечия подобна мен, съдба.
Сред някакво измислено море, ...
Виж се
ти човеко мразен.
Зависим от гнусни пари,
лишен от морал и ценности.
Грозно е твоето тяло, ...
Жажда за живот
Понякога трудно,
понякога мудно,
понякога напук!
Страстно и разпалено очаквам ...
Огърлицата
огърлицата е златна, златна,
да внимава всеки и да не я настъпва
чухте ли, повтарят многократно.
Огърлицата е за стената, ...
Жена
че първо съм жена...
Мога да прегръщам нежно,
страстно да целувам,
да ти правя палачинки ...
Премълчани писма
Не мога да престана да ти пиша.
Не, няма нищо ново, нищо ново,
а просто мисълта ми те обича.
И не е важно, че не ти ги пращам ...
Камбаните...И глухите ги чуха!
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца, ...
Прошка по време на карантина
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
Чудеса, сътворени по тъмно
тъжен вятър кошове си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та плача да забрави.
А звезди, като пилци се скриха, ...
Пролетно уединение
клоните по-натежават
от цвят и надежда
*
опустял град ...
Бродник
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли? ...
Истина
потъпкана е днес от лъжесвидетели.
Но истината е кат' дневна светлина,
рано или късно огрява всяка душа една.
Възможна любов
със теб да вървим
от тук до края на дните!
Желание имам, но нямам сърце!
Уви, то навек е пленено! ...
Изгубихме ума, сън, апетит
но дали е китаец,
от незнаен град
тая гад
изпрати ни чума, ...
Предизвикателство
Затуй от някъде някой запрати ни корони!
Сега седим закичени,
за смях ли,
за плач ли, ...
Ако мъничко свием си ,,аза"
от тази зараза?
Не! Ако мъничко
свием си ,,аза"
Нека не бъдем ...
Зайчето
сега, нелепо късно осъзнаваш –
за него ти си плюшеното зайче,
което още си държи по навик.
Стоиш във ъгъла на паметта му, ...
Среща... (фентъзи)
(фентъзи)
Утре вечер, в шест без пет
във Страната на мечтите.
Аз ще съм с червен букет – ...