Стихове и поезия от съвременни български автори
Коледна идилия.
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...
Незная как, но ето - долетя
с невидими крила и тази Зима,
с пороя на окапали листа
и с лекотата на мъгла неизразима.
А разликата между тогава и сега ...
В механата
В механата тихо и спокойно е сега,
няма ги хъшовете,нашите деди!
Няма музика само тягостна тишина,
чашите празни,масите останаха самотни. ...
Нашата Тетрадка
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи. ...
Път
И вкопчена в стари илюзии,
зашити с конци в главата,
на вятъра давам сърцето си,
и тръгвам напред с душата... ...
Зима
увлечена от воя на студа,
и устните замаяно потръпват
в гримаса тайна те стоят.
Тялото усеща допира копринен ...
Как на кастинг се явиха те и всички победиха -1
ги научи, че децата
трябва да са по-послушни.
Мама може да те гушне,
но тревогата остава. ...
Небесни шейни
Изплуват на небето небесните шейни.
Развихрят се невидими реалности.
Пеят звънчета в чудни тоналности.
Прелитат непознати колесници. ...
Ода за киселото зеле
към блюдо “зурличка от Грух”
добавя ли рой витамини,
ще вдинат те бойния дух.
Та четвърт от зеле нарязвам, ...
Илюзия за изкупление
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...
Тя е...
не обича много шум.
Зад кулисите е скрита,
но пронизва ни като куршум.
Убива в нас тъгата, ...
18+ Хип-хоп послание
не е само псувни и себеизразяване,
хип-хопът отразява живота ни днес,
той е като свещ в задника на свечеряване.
Романтика с брутално измерение, ...
Още ми живееш в сърцето
и не мога лесно аз да се съвзема,
за тебе скришом нощем плача,
отиде си и не мога още да приема...
че те няма, няма вече, ...
Невидим
Да не трепне ни мускул по мъжко лице.
Под твоя скафандър трепти и пулсира
и моето буйно, непокорно сърце.
Лети и за двама ни към пътя млечен, ...
Закъсня...
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...
Моите зими
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...