Студена утопия.
Държеше душата ми в ръцете си,
галеше я със синьо-белите си пръсти,
очертаваше кръгове, навярно това бе игра,
как така случи се - да не зная правилата. ...
Ти си осмото чудо на осмият ден,
аз от осем минути съм влюбен във теб.
Имаш осем усмивки за всяка шега,
още толкоз въздишки за скръб и тъга.
Само осем минути, а сякаш съдба ...
Особена вечер е днес. Кажи, ти усещаш ли също?
Залезът бе твърде ранен, и твърде красив.
Размених си с него надежда за идващо слънце
Че аз съм творец , оцветил и живота си сив.
А ти си любов ,разтопена по хлъзгав баир ...
Заваля снежно бяла мелодия
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...
Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
Покой. Човек остава сам със себе си... Поезията ражда се в тъга.
И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...
Когато болката обвързана е с нечия снага̀,
остава на сърцето да се калѝ, като стомана...
Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно! ...
Ти идваш и погубваш много хора,
а те милите има семейства, деца!
Безжалостен си, нямаш умора,
погубваш ги бавно, разбиваш сърца!
Ти бавно пълзиш в тялото човешко, ...
Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...
По пътища, пъртини, магистрали
тя идва старата да подмени.
И в този час в небесните централи,
и календара стар да ни смени.
И земното ни време с нова сила ...
Третият под ред сезон дошъл е тук –
Златна и красива, променлива есен.
Със нейния сладък и меден звук,
А аз се радвам на чудесна песен.
Последна, да, вярно е, но красива. ...
Закътана в най-скритите недра
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини, ...