Стихове и поезия от съвременни български автори
Имам още нещо да ти кажа…
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона ...
Болното от лудост постоянство
в небето, остаряло помежду ни,
а облаче с разнежени очи
измисля захаросаните думи.
Дърветата танцуват две по две ...
Началникът с пола
чак пожълтяла си като слива!
Няма ли за теб една пръчка,
виж си лицето - бръчка до бръчка!
Бръчки от злоба, да знаеш... ...
Автопортрет отвътре
Без кафе преди съмване,
признавам си -
не мога да дишам нормално.
Мълчалива, забързана и естествена. ...
Жаден Кольо
нива да копае.
Взе мотика, взе торбата,
скъса три домата.
Тръгна Кольо, тръгна Кольо ...
Дронове
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...
Старицата
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила, ...
Днес
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка, ...
Няколко кичура амнезия
и следните думи на Куран Канаме - "Понякога да забравиш е вид щастие."
Аз не исках, но се случи -
една далечна на едни отколкото близка,
и втора близка на други отколкото далечна - забрави: ...
Rubicon 🇬🇧
remembered you're a ghost.
Relenteless dead perfection
i prayed to hear the most.
When i crossed tiny Rubicon, ...
Дневната Луна...
Случва се във някой ден
може би като знамение,
и́ли просто феномен
на космическо явление: ...
Завръщане на Бъдни вечер в село...
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
(поема)
Завърнах се на Бъдни вечер в село, ...
Ако някога
Ако някога решиш
да ме погледнеш така омайно. Направи го! Ще ме стоплиш, както обичайно.
Ако някога за прошка се молиш. Ще ти простя веднага, само ината си да пребориш.
Ако някога решиш пак да се върнеш. Върни се, ...
Тази нощ
тъй нежно сгушена в дъжда
и в капчиците тихичко загледана
ще чакам кадифената ръка,
а тя ще ме докосне като пламъче ...
Нещо пропуснато
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...
Зимни вечери
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ
Бели страсти топло запленени ...
Оковани
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...
Дъга
обагрил
жадните ми устни.
Оранжево е всичко мое -
плодът ...
Quo vadis?
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...
Коледна литургия
и слуша празничната литургия..
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза ...
Уча се на забравяне
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...