Стихове и поезия от съвременни български автори
Търси се!
Загуби се по пътя и я няма!
Ни в преспите ни
ни по лифт!
Завря се между празните чинии ...
Стихия
Ето я! Кралицата на ветровете!
Главна героиня в постановката "Живот".
Декорът същият. Прожекторът надвесен.
С крила припляскват строфи монолог. ...
Скръб
неуспокоявано...
Гарги грачат на гроба ти
Непокътната душата ти от времето
в мир грее и почива. ...
Зад очите ни
това съм аз, гледам тъпо човека от огледалото
човека от огледалото запълнено е цялото
от едно животно,
което се опитвам да накарам да разбере ...
Сълзите ми
да видите сълзите ми!
Прозрачността ще погълне
искрено стрелите ви!
Нямам нужда от отровни хора ...
Към някъде...
На пясъчни кули в разпиляното
Натам, където охладнелият юг
Е разпръснал злопаметна пяна
Накъде отиваш след тук ...
Защото
" Отключени за вечно сетива"
на Райна Вакова
Защото ти събуждаш сетива
и всяка дума светове отключва, ...
И аз мечтая
за нечие възвишено творение,
да съм идея за творба,
изпълнена с любов и красота,
за коледен подарък да получа ...
Стоянка Мутафова
тъга навява зимата,
сърцето ми се разби,
край на пантомимата.
Ден последен бе това, ...
Искам поне един стих да изпея
поне едно стихотворение да го изпея,
чудя се на песен, дали ще бъде красиво,
но не мога, защото пея фалшиво...
Чудих се и почнах да се питам, ...
Слава II
II. Забрави ли
Ръце към теб протягах в късни доби,
косите виж ми – целите са бели!
Залягах над любимото си хоби – ...
Отключени за вечно сетива
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,
защото имах чувстващи ръце, ...
Да те видя
Присъствие.Неземно.Нежно.Различно.
Теб да усещам,на няколко метра.
Погледа търси,силует нейн.
Сърцето претупва,в ритъм нечуван. ...
Финал
Ти ме тества в сто изпитания.
За поредното беше готов,
изненада те мое признание,
че препълнена чашата бе ...
Отдавна...
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата.
(Плешивото поне не побелява)
Отдавна не ми стигат дъждовете. ...
Зимно хрумване
която преклони главата си
за да посрещне скорошните празници,
със бяла приказна украса.
Бездомна елха, ...
Малко ли е
с написан в душата ми стих.
Заривам зад себе си злото
и все съм си скромен и тих.
Не съм и откраднал стотинка. ...
Моят народ
едни с чанти и куфари в ръка,
други – остарели, поемат към вечността,
остават само силните и остаряват с тъга!
Моят народ за жалост си отива! ...
*** ("И ето...")
Прелитат над морета, над Сахара.
Далече е. А те, родени тука,
не ползват джипиеси или карти.
И все пак разпознават безпогрешно ...