Стихове и поезия от съвременни български автори
Въобще́...
О, моя Приятелко стара –
ти не си стара, въобще́!...
Знам: любовта не повтаря,
но не може и да расте... ...
Книгата
без нея умният човек не може,
който не чете - страда от деградация,
например престъпните ни велможи.
И този, който няма книга, ...
Надежда завинаги
запалени от радост и мечти,
от чувства неми или живи,
разпалени от яростни войни ...
се носят в мигове на вечност ...
Карнавал
да те допусна до себе си!
Но ти, някак успя
да надникнеш в мазето,
Където заключвам на тъмно бодлите, ...
*** ("Разтапям се при мисълта за Теб!")
Ти после като капки ме събираш,
застинали от сладост (като мед),
която незабавно пак изпивам!
Превръщам се отново във дете ...
Братко
Мъничко братче
роди ми се през нощта.
Кроткият пламък
в очите на тате ...
Тишина
Миг покой, преди светът ти да избухне
И твоето аз преди да рухне,
И всичко в теб да се разтвори
И всяка клетка да отвори. ...
Искам поне един стих да го изпея
поне едно стихотворение да го изпея,
чудя се на песен, дали ще бъде красиво,
но не мога, защото пея фалшиво...
Чудих се и почнах да се питам, ...
Пипер
на всеки делничен ден,
ти да знаеш, аз да зная,
че съм с теб и ти си с мен.
Па́ макар и пиперливи, ...
Когато мечтите нямат сенки
когато мечтите нямат сенки,
а полетите не чакат сънищата
и нямат нужда от парашут,
тъй както и Коледното вълшебство ...
Вълшебна приказка...
(внезапен каприз)
Остров във морето нейде
във вълните скрит... Незнаен...
Сутрин във зората грейвал, ...
Идилия
празнична елха, камина...
Би изпълнила и том
пасторалната картина.
Тиха музика звучи, ...
Пътници-друмници
стръмните кози пътеки,
трудно изкачваме, търсейки мир,
Бог е високо, далеко...
Пламъче живо в потопи, беди, ...
*** ("В света...")
пропит от мъст, лъжа и егоизъм,
където властва (май) високомерното,
във който е на мода (все) цинизмът,
а алчността се пада оправдаема, ...
Себеотдаденост
сочат пръст, диктуват ти посоки...
Мислят възрастта за опит,
а в делата са небивал хобит.
Крият мисли в пущинака, ...
Сбъдни мечта
Живял ли си или просто съществувал?
Човече ти вървиш по земята а оставяш ли следи?
Стига си се оплаквал и оправдавал, помисли!
Създаде ли семейство, отгледа ли деца, ...
На село
С огромни зелени треви,
ветреца, реката, небето,
гората, Балкана блести!
А аз - прекосявам баири ...
Копнеж по вятъра
А то, изпънало снагата гордо.
Усмихнато. С главица толкоз нежна.
И търсещо оглежда все нагоре.
А щастието в него ще се пръсне, ...
Змия в пазвата или разказ за елата и габъра
От сите моми по мегдана
Едно момиче бе успело
Баш любимка да им стане.
Казваше се тя Елица. ...