Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Преродена

Призован, ти замина
с катер бърз към нощта,
шепнеща раковина
в океанска сълза,
на брега ме остави ...
1K 4 12

Ода за Георги

Някога... в градче - уютно,
сред Софийското поле,
Жорко - тихо се е пръкнал
без изобщо да реве.
А Жоро, днес, е победител! ...
2.4K 7 29

Кажи ми как да нарисувам лято?

Кажи ми как да нарисувам лято?
О, знам, ще ми говориш за небе,
за Слънце в снопове лъчи разлято
и за безбрежно синкаво море.
Кажи ми как да нарисувам лято? ...
919 4 8

Откровение

Животът ми приключи – безвъзвратно!
Отиде си, без помен и венец!
Вече няма връщане обратно –
умира и последният ми щурец!
Една надежда тайно ме крепеше, ...
1.3K 2 2

Силният пол

Силният пол мъжете били,
силен е който ражда децата.
С години брани живот...
себе си забравил в борбата.
Добри специалисти мъжете били, ...
1.2K

Ключ към душата

Отключих сърцето си,
отключих душата си.
Но на доброто,
отвърнаха
с предателства, ...
1.1K 3 4

В долината Пролетта е дошла

Весело поточе в долината
гони своите води,
на камъните беловласи челата
мие под старите върби.
Над него облачета бели, ...
1K

На баба

Чакаме се пред баба.
Но нея вече я няма.
Тогава къде ще се чакаме?
Имаш ли страх от смъртта?
Отлитаме мигом нанякъде... ...
1.2K

Като сълза

Една сълза, а колко ли причини
да се роди тя има?
Да пишат сто мъдреца, сто години,
дали ще стигнат и наполовина
на списъка с такива? ...
896 7 11

Вечеря със сърцето

Любовта се отби тази вечер при мен, уж за малко.
И албума затрупан извади от стария скрин.
Запознанство на сватба - почти тривиално начало.
Кой да види, че огънят дяволски в него е скрит!
Поетичният клуб „Дебелянов”. Дискусии...Песни... ...
3.2K 14 18

Преди будилника

ПРЕДИ БУДИЛНИКА
===============
Подари ми,
моля те,
минутка, миг, ...
766

Жадувам...

Жадувам...
Жадувам
Да те докосвам с дъх
да рисувам устните ти
да потъвам в погледа ти ...
713

Урок по волност

Новините пращяха с дръглив, обвинителен тон,
и сгъстяваха въздуха в иначе светлата дневна.
Изтъняло, пердето поклащаше розов шифон
и се носеше дъх на сладкиш с прегоряла канела.
Тя стоеше до масата, вперила поглед навън, ...
1.2K 8 6

Мой Творецо

Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас, ...
1.2K 2 3

Жажда

Имам си аз една голяма жажда,
ала не материална, а духовна,
да спре бездуховност да се насажда,
извисена да бъде душата народна.
И това е жажда за идеал, ...
876

Убивам те...

Посягам слепешком и се оплитам
в язвителните нишки на сърцето ти.
Не спя. Не виждам за какво да дишам.
А и е толкова студено.
Отвъд мълчанието питам за причина. ...
1.3K 3 20

На мама

Обичта ти по чиста е от снежинките през зимата
и топли повече от юрган пред камината.
Обичта ти по силна е от ударите на боздуган
и по невинна от думите на малчуган.
Oбичта ти грее по ярко от слънцето денем ...
1.4K 1 2

Съдба

Сърцето ти дълбоко, като океан.
Очи ти пронизващи, като стрела.
Усмивката ти ореол е на светец.
Лицето ти сияние на ангел.
Любовта ти чиста и неопетнена, ...
1.3K 2

Към теб

По стъпките те следвам отдалече.
Броя ги. Искам да те стигна.
На пръсти да вървя и вече,
до твоя дух високо да се вдигна.
Пресичам степи, острови, пустини. ...
1.2K 2 3

Утеха

Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.
Болка за непреживяното ...
819 2 4

Вий

Вий, светите с кръста, сте хората,
дето съдят без свян и умора
и захвърлят с ръка лека грешника
на забвение вечно във дрешника.
Вий ли, господа бизнесмени, ...
1.2K

Ода за Краси

Някъде... далеч в Канада,
зад океанските вълни,
по Родината ни страдат,
не една и две души!
Там твори, жена - Калина! ...
1.3K 4 14

Копнежи по юни

През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.
Солена вода под езика ...
903 2 2

Капки живот

Конници диви раздират небето,
тънки камшици от мълнии плачат
Трепка самотна череша в полето,
а в слепите къщи смъртните чакат
Чакат жребците. Всичките бесни... ...
908 5 10

Явна идеация

Ако се стигне до думата да бъде намерена,
ако трябва да бъде потърсена една-единствена дума,
за да се изрази концепта,
и да се избегне инерцията,
за да се пристъпи поетапно до граматичната точка, ...
814

По реката от време

Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...
1K 6 10

Сто години тишина

Тези делнични химери-
сто процента мъртъвци,
от студа им потрепервам,
сякаш че не са били.
Утолените възторзи - ...
890 5 6

Не се страхувай!

Недей да се страхуваш! Неизбежно!
(И в другия живот ще ти се случа)
Не ми остава време за надежди
и вярата в това да съм послушен.
От време, пропиляно във очакване, ...
962 7 4

Пролетно събуждане

Спиш ли?
Съмвам се в съня ти…
Устните на моята усмивка
нежно пърхат…
Мисли разрошени носят ...
901 1 2

Научи ме

Всеки миг, всеки ден, е последното вдишване,
всяка утрин, погалва за сбогом земята.
Научи ме да дишам сама и във плен,
научи ме по-тихо да плача.
Всяка птица и всяка жужаща пчела, ...
862 2 5

Безразсъдство... 2

Безразсъдство... 2
Искам докато сме млади
в безразсъдство да горим –
Любовта освен наслада,
огън да е, но без дим!... ...
722

За Любовта – наполовина оптимистично...

За Любовта – наполовина оптимистично...
на Е...
(капричио)
Любовта ти прекрасна
е цяла Вселена, ...
668 1

Посветилият се

благословен е
посветилият се на
добротворèне
709

Вкус на минало

Какво сега? Когато няма „ние“?
Кафето е горчиво. И изстинало.
Как няма захар, дето да покрие
На утрините, този вкус на минало?
Да лято е. От всички най-студеното. ...
888 3 20

Пеперудени цветя

Пъстри пеперуди са мечтите
в утрин лекокрила за цветята.
Слънчеви букети от лъчите
изгревно блестят сред аромата.
Грейнала прегръдка на сърдечност ...
1.1K 12 13

Какво си загубил...

Седнахме двама с приятел добър,
в парка под стария бор.
Той говори, говори, за различни неволи,
а сърцето ми страдаше,че в доброто не вярваше.
„Оплакваш се, приятелю, от своя живот!? ...
1.4K 7 7

Дори не знам защо

Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...
882 12 16