Моят народ за жалост си отива,
едни с чанти и куфари в ръка,
други – остарели, поемат към вечността,
остават само силните и остаряват с тъга!
Моят народ за жалост си отива! ...
И ето – тръгват птиците към юга.
Прелитат над морета, над Сахара.
Далече е. А те, родени тука,
не ползват джипиеси или карти.
И все пак разпознават безпогрешно ...
Ти влезе завинаги в душата ми.
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“ ...
I. Над четвърт век
Над четвърт век те гонех, моя слава –
без сън, без отдих – цели дни и нощи;
ти бягаше надменна величава,
по сборове и срещи с важни гости! ...
Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.
Обричането не е ден до пладне. ...
Другото момиче не изисква много
другото момиче не нуждае се от лого
другото момиче главите ни побърква
не обича тя да ходи в църква
другото момиче е герой ...
... И се стичат последните думички нежност на мрака,
пълни с грях, като падащи звездни желания.
И разпалват небето с пъстроцветни манисти на залеза,
сякаш с четчица радост рисуват живот по душата.
А са толкова крехки ... тези дишащи лунни дихания, ...
Думите ми за теб така са далеч,
както ме чувства сърцето ти -
съществуват някъде (по твое желание)
само с едното усещане,
с което искаш просто да видиш ...
С усмивка на нежност и цвета на дъга,
Гали дълбоко всяка човешка душа.
Заедно потъваме в мига
, копнейки за допир с вечността.
Очи с очи,душа с душа. ...
Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично. ...
Дарител
Направи той дарение, протегна ръка,
постъпка,отговор за помощ от душа.
Помогна на нуждаещ и забрави веднага,
той не парадира със своите добри дела! ...
Шумът секва и се превръща в тишина,
колко красива, мелодична ми се струва тя!
И сякаш времето забавя своя ход
по-бавно падат стъпките върху заметения под
Образи се разкривяват и текат, ...
Ще пусна тази зима през очите
да влезе със студените си истини.
Небето се втвърдява, без да пита
и удря бялото в ръба на мислите.
Ще пусна тази зима да остане ...
Животът ни е тъмен коридор,
една необозрима и потайна
възможна истина, която, няма спор,
не би успял човекът да обхване
със тези свои сетива, дори. ...