9 351 резултата
За българите
Не знам какъв народ сме ние?
Завиждаме си и все се ядем…
Усойници във пазвите си крием.
За близките си търсиме „Джандем“. ...
  444 
В памет на моя вуйчо Велибор
Навярно си поискал да изкупиш
с един живот стотици грехове,
най-трудните уроци да научиш
и да шокираш много умове. ...
  1685 
Великден! Свети неговото име.
Но май за друг е повече велик...
Аз тук съм пак след толкова години
в градчето малко с новия му лик.
Снага извисват слънчеви хотели, ...
  555 
Пак на село
С жената и децата сме на село…
Дойдохме да починем някой ден.
Една кола с деца, и с мен начело,
към корена си аз бях устремен… ...
  574 
Във Видин в училище чалга се пей.
Цигански кючек там се лей.
Кой пей? Азис пей.
Похвали го министърът Сергей.
Бисер засия като лъчезария ...
  463 
Робските окови над България тежът,
турците злобни правят кръвен път.
Ах, таз съдба жестока над България тежи
и след петте века още пари и боли.
Българйо майко мила, ...
  661 
Всяка седмица у нас е страстна...
Всеки ден разпъват ни на кръст...
Всяка партия
у нас е бясна,
заразена с краста... ...
  399 
За моята одисея
И аз бях, като много други,
от тежка болест поразен.
И от “Токудските“ услуги
аз бях със скалпел обновен. ...
  336 
Коя е моята родина? –
Едно окъпано без край море
с поля зелени под небето синьо
и планини под снежни върхове.
Коя е моята родина? – ...
  459 
На моята България
Българийо, за мен най-скъпо струваш!
Със нищо аз не бих те заменил!
Обичам те, щом делници празнуваш,
а и когато истински скърбиш… ...
  553 
РЕКВИЕМ ЗА ПЪТНАТА ВОЙНА
Всеки ден умират хора,
всеки ден се лее кръв,
тук черешката е в спора,
всеки иска да е пръв. ...
  496 
Равносметка
Като махалото аз се люлеех
помежду двата полюса в света...
Най-искрено тъгувах и се смеех.
Загадки не преставах да чета. ...
  428 
Какво от туй, че няма да ме има
след ден, след два,
дори след векове,
нали създадох своята градина,
в която разцъфтяха цветове? ...
  823 
Докато "политици" са държавата обрали,
кучета са професора изяли.
В тази държава има ли въобще ред?
Вижте я как богатее - от чешмите тече мед,
цинк, манган, желязо, олово... ...
  384 
На моето поколение
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете - нищо не стана… ...
  369 
На свиждане
Една жена, съсухрена и бледа,
надхвърлила отдавна шейсетте,
с изплакали сълзите си очи, ме гледа,
и мъка майчинска се в тях чете… ...
  354 
Родината за мен е пролет -
в родопско разцъфтяло село
и Райските скали - отколе
небетата подпрели с чело....
Но днес Родината е гето, ...
  1206 
7 ЛЯТО
В морето синьо
погледът се носи…
До хоризонта е
разплискана вода. ...
  325 
ХИМН НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ
О, нека днес възпеем със поклон
на здравето храбрите воини,
които се борят със болест и стон,
та ние да бъдем спокойни! ...
  771 
Островът
Купчинка пръст,
натрупана в морето.
Бронирана с отвесните скали.
Единствената суша ...
  451 
Корабът
Във бурното море
пълзи към хоризонта,
огромен кораб,
пътя си поел. ...
  367 
ЗА СЛЕПОТАТА ИМА ЛИ СПИРАЧКИ?
Забързаният делник се препъваше
от тичане по улиците прашни.
Стар скитник във контейнера тършуваше,
а минувачи гледаха го страшно... ...
  601 
АБИТУРИЕНТСКО
Вземи юздите на живота си и знай -
във него има пътища различни
и всеки лесен път ще обещава рай,
ще те примамва, но ще е безличен. ...
  755  17 
ИЗПОВЕД)№3
Израснах аз сред селската неволя.
Закърмен бях със селски труд.
Затичах по поляните на воля,
и се калих във зной и студ. ...
  367 
Бойко пак ще ни бъде отровител.
Не се ли умори да ни е мъчител?
Иска да отмени върху шистовия газ мораториума.
Трябва да го пратят в за лудите санаториума.
Бойко, Добруджа е житницата на България. ...
  387 
Излизам в пет и трийсет сутринта,
със мен е мойта малка дъщеря.
Вървиме мълчешком в снега,
тя стиска леко моята ръка.
Тъмно е навън и няма никой. ...
  748 
Из дневника на капитана
Нашият кораб в открито море е,
тръгнал за никъде, плава безцелно,
ром екипажът възторжено лее,
гледащ на всичко край него безделно. ...
  579 
Човеците сме странни същества.
Все щастие мечтаем да намерим
и цял живот го търсим по света,
подмамени от купища химери,
че то е дар след много дълъг път - ...
  1215 
Ако ли не!
О, нямаш ли в живота си поставена голяма цел
и хората не те ли срещат със усмивка,
туй значи, че едно живуркане безлично си провел,
и вместо да живееш - бил си на почивка!... ...
  396 
По календара есенее,
а сякаш се запролетява.
Цъфти априлската лъжа
навред по нашата държава!
За ведомствени интереси, ...
  508 
От къде е ромския ми корен, аз не зная,
но зная,че моята родина е България.
Не, не отричам,че съм ром -
гордея се, че тук е моят дом !
Тук родих се и за пръв път проплаках! ...
  1527 
Мечтите ми отнеха
Животът тъп мечтите ми изстиска...
Аз вече нямам идол... Нямам Бог!
Като вълна в прибоите се плискам.
Рева като затворен във Чартог... ...
  443 
Към какво се стремим?
Да заспя аз не мога - тежко бреме...
така бе и... вчера –
в главата ми
мисли се скитат ...
  682 
У нас е фрашкано….
У нас е фрашкано от демагози…
Държавата ни е в ръцете на лъжци!
Те пълнят с плячка своите обози…
По-гладни и по-алчни те са от молци! ...
  623  15 
Трябва да сe помни
Историята трябва да се помни.
Това е опита на цялата страна...
От нейните усилия огромни,
да имаме по-мъничко Злина... ...
  455 
Тренировка на щангистите
Свистят от болка, като живи железата...
И залата е един малък Ад.
Пищят ушите. Удря по главата...
Гърлата на Вселената реват... ...
  455 
Толкова слънце и толкова мрак,
мраз и кокичета, блеснали в храстите,
песни и скръб в сърцето ми сега
дълбоко спят сред бесните тласъци.
А с усмивка се разхожда пролетта ...
  2067  19 
Вик на отчаянието
Разделят ни ежби
и дребни вражди...
Не са безметежни
и нашите дни!... ...
  440 
Отец Матей преображенски- Миткалото
Вятър- куче побесняло...Студ- пращят дърво и камък...
Откога е затъмняло нийде не проблясва пламък...
В Нощ безкрайна, безначална, ледена и безпросветна
първо Огън стародавно, литургията е сетне... ...
  1134 
Първа пролет
Синьо, дълбоко е небето.
Пролетно слънце сияй.
Ражда живот земята.
Добруджански вятър играй. ...
  441 
Предложения
: ??:??