Стихове и поезия от съвременни български автори
Пречистване
камбанно прозвънява във нощта.
Вибрира тя, танцува с обаяние
по струните на тъжната душа.
Изпълва я със вяра за вълшебства, ...
Когато
последните лъчи на моя ден,
луната щом почти проточи шия
през малкия прозорец затъмнен,
набъбва странно тихата ми стая, ...
Човекът
Със болки родилни се ражда Човека.
И само със майчински грижи расте...
Детето е просто задача не лека.
И дяволски трудно, то става Човек! ...
Големият въпрос
и зажаднели пак за кръв.
А нас живота тъй ни кълца,
че се превръщаме във стръв.
И молим с на Оня- горе, ...
Някъде
Р.Чакърова
Кръжат желания, изпъстрени
от нощни, неприлични пориви.
Един копнеж, прегърнал кръста, ...
Обещанията на една баба
На Зара
Мило внуче, ти си още мъничко,
яж, спинкай и бъди добричко.
А аз ще седна тук да помечтая ...
Лятна буря
нежелана от нас самота –
самотата, която не схващам
като болка, но сещам тъга!
Тебе искам... за друго не моля! ...
Защо тъжим?
Защо тъжим сега, не е ли светотатство?
Защо така страним от Радостта?
И Скуката с капризите у нас злорадства...
От делниците - посивя света! ...
Да се взривим от обич
Терорът като чума ни коси.
Да се взривиме всички от обичане.
Кого усмихват майчини сълзи?
Кого страхът превръща в пеперуда? ...
Път
търся утеха под някоя сянка.
Слънцето със своите лъчи ми блещи,
дай ми време за заслужена дрямка.
Дъжд заваля, кал по земята се стече, ...
И нека...
човек стреми се
и нека този висш стремеж
осъществи се
Откритие
След безброй житейски драми,
всички те – игра с ума ми,
аз застинах и открих,
че душа в туй тяло скрих. ...
Разрушителен инфаркт
от сън по първите петли.
И сънен още да надигам
с въпроси пълните котли.
И вместо бистрата водица, ...
Лятно
Змей огнедишащ – на хладно се скри.
И запокитено сякаш със прашка
времето легна в реката да спи.
Там край върбите мълчи суховеят. ...
***
Р.Чакърова
Затворя ли очи, той пак започва -
най-нежеланият от всички сънища.
Достигнали до мен, съвсем нарочно ...