Стихове и поезия от съвременни български автори
Нямам думи за теб
обичах те, без да те познавам,
уважавах те, без да получавам същото,
обожавах те, без да го заслужаваш...
... но вече край. ...
Отиде си...
Със залеза си тръгна и стопи се...
Отиде там – при другите звезди,
където светлината има смисъл.
Избяга... Точно в края на съня. ...
Дисоциация
Усещам как наближава ме
губене
на умствено съсловие
Двулична е агонията ...
Работяга
Ако не сколасам,
може и да мога
утре да наваксам.
И да негодува, ...
Обувки?
Колко съм комична
с обувките си стари?
А в джоба ми критично
липсват авоари. ...
Да простиш...
Да простиш на другия е да простиш на себе си...
Душата ми се успокоява...
нуждае се да те освободи
и да се освободи... ...
Блян си
пиша – аз не спя.
Не мога да се примиря
с превземащата ме тъга.
Спра ли да пиша, ...
Котенце игриво
мойто коте малко, сиво,
но започне ли игрите,
тръгват вече и белите!...
Но че слуша, вече зная – ...
В чест на Васил Левски
Склонил глава подвластен на присъда,
застанал гордо пред палача примирен:
С каква защита да се пазя, за да бъда
огнище благо, а не навеки вкаменен? ...
Среща със смъртта
отварям притеснен
мислех, че на банката е
член....
то била смъртта. ...
* * *
е едногодишният ми внук.
Слънца от него греят!...
16.02.2017
Промяната
плашещ е отвънка животът.
Откога ли светът в тишината
на звездите не се е потапял?
Долита ехо от звън на кинжали. ...
Що е то?
сребристо е – казват му нощем!
Щом гневно е – все се върти и се пени,
ревът му е буен и мощен!
От много земи му е силата сбрана, ...
За да повярвам
Задръж го, моля те.
Недей!
Кажи ми „липсваш ми“,
ще ти повярвам. ...
На Апостола 4
и сбъднаха се твоите мечти –
през робството народът се събуди
и тиранската власт пропъди.
На свободата ярката звезда ...
Когато виното горчи, когато слънцето се стича...
по залез – в моите очи... Тогава точно... те обичам!
Когато Любовта мълчи в бездомните очи на мрака –
тогава точно! – ми личи... Че мога дълго... да те чакам!
Когато лятото... е вик. Който през зимата угасва... ...
Понякога просто така се умира
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин, ...
Непознати
познаващи се толкова добре,
с два характера чепати
и кървящо от любов сърце...
Разминахме се мълчаливо, ...
Земята ни не ражда днес Апостоли
Тежат ни толкова беди и болки...
Безсмислено е бавно да умираме.
И сляпо да вървим след еднооки...
Земята ни не ражда днес Апостоли... ...