Стихове и поезия от съвременни български автори
... и блян
лунно-залезни мълчаливи
стоманени очи,
тихо е - подай ми ръка,
безкрайно е - танцува пенеста вода. ...
Фашизмът стреля в гръб...
Той винаги мирише-
заровен плитко труп
на някой "друг", "излишен".
Фашизмът-той е стръв ...
Моята голяма любов...
Ти беше и ти си онази любов, която очертава сърчето ми и маркира душата ми...:
Тази любов, която провокира страстта и лудостта-да не мога да ти устоя...!
Тази любов, която до небесата ме извисява и на края на света ме държи ...!
И когато ти намираш мястото си вътре в мене, аз о ...
Свещ за самота
звездните сводове върху очите ни,
днес е последният ден от живота -
камбаните бият, за да излитаме...!
Толкова свещи зад нас са запалени, ...
Пробег
Не допускай да ти казват мазохист
Както и в това стихотворение
И на стадиона действай ти като артист...
Горе над тебе слънце блещукащо ...
Данък "чипс"
кой не те смука от тая сган!?
Примерно бисквитите с лев поскъпват,
докога ще спим докато ни потъпкват!?
Вярваш, че за здравето ни грижа имат!? ...
Все в тоя град ще се завръщам
макар и само мислено, в съня.
Ще диря в прашните му кътища
от стъпките ми паднала следа.
По улиците тихи пак ще скитам ...
Сред природата
Излязох сред природата в неделя
и мислех да остана сам цял ден
и верен на природната повеля,
разтапях се от дива радост там! ...
Родна история
Що толкоз българинът сторил е,
за да е вечно изигран, злочест ?
Учителят ни по история
не знаеше, не знае и до днес. ...
Пущинак
Все ниски хоризонти и земя - лепило;
от леност - ориент - лоясали криле;
без капка идеал, пустиня и мъртвило,
доведено до хляба само битие. ...
Сиво безвремие
живея и се боря с умората.
Не ми тежи оскъдното,
тежи ми равнодушието на хората.
Образно казано
ReмаТе
Най не понасям
да разтягам локуми
в изумрудени залези ...
Герои
И днес се случват чудеса.
Доброто е човешка жажда,
а лошотия е света.
И именно от добротата, ...
Стихотворение
Сядам и под молива се ражда стихотворение,
едно мое лично творение.
за живота изказано мнение,
с чувства,мисли в ден обикновен, ...
Есенен етюд...№ 2
... щом дрипави мъгли
по пътищата просят:
-Какво не сме могли
да свършим?- е Въпросът... ...
Монолог със себе си
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати. ...
Събуждане
Безтегловен. Потопен във сънното мляко.
Утрото избелва черното на мрака
и повдига миглите на Дневното пространство.
Тук си е прекрасно, но е малко шантаво... ...
Родина
дори в сиви мрачни дни,
дори сърцето ми да се бе свило
ще те обичам винаги!
Че няма нищо на света по-мило ...
Защото те има
Във вечер на прохлада и свежа тишина.
Сърцето ми спечели с чистата душа,
Прозираща през поглед на утринна тъма.
Обичаш ме силно и въпреки мен, ...