Стихове и поезия от съвременни български автори
Търсене
Година след година пак - ... се преоблича.
Търсим ние нов напредък.
Докато припряно времето изтича.
Не мога аз да разбера. ...
Преход
какво разделя човека
от пещерата
остъклиха балконите
Черно и бяло
И топло си, и си студено.
И край си ти, и си начало...
Със мен си и не си със мене.
И горчиво си, и сладко. ...
Градът (София)
Градът ни е шумен, градът ни е прашен,
понякога нощем дори е и страшен.
Зимата в бяло, през пролетта цветен,
харесвам те топъл, харесвам те летен. ...
Пеперуди
Обърка се и стана пеперуда душата на едно момиче.
Обърна се и кацна, май учудено, в очите ти усмивка от кокичета.
Снегът привърши, както и играта, разцъфна пролет бездиханно-стружена.
Закапаха сълзи и дъжд и грабнаха напъпилите аромати незаслужени. ...
Завръщане
Страстта изпи с очите си мига,
а той-наясно с нейните кроежи,
посрещна слънчевата светлина
за да я пита как си и къде си. ...
Единак
дойде моят ноември с мъгла.
Тъмновъглени сенки в очите
са последните антикрила.
Този свят е безцелно устроен - ...
Потомка тракийска
запазила навеки паметта
за онзи род, тъй древен, непокорен,
кодирал в мойте гени любовта.
Духът бунтовен в раклите заключвам, ...
Корени
и стои си там - натаявана тайна с години.
Не могат да говорят за това, но прости им,
от самото си начало особено не са се променили.
Историята разказва за сътворението, ...
Няма значение
Няма значение дали вали,
дали ярко слънце грее или гърми,
дали в студ обвит е света,
или жега изпепелява нашите тела. ...
Самоанализ
На спомена по кривия сокак
се спущам в дълбините на Психея,
проглеждам бавно в тайнствения мрак,
опипвам минало - да проумея ...
Без име
придаваща значимост важна,
за тия с разбитите сърца
и разкъсана на две душа.
Надига пак чашата бавно ...
Какво стана
Вечно ли ще бъдеме заспали?
Нека защитиме своя род.
Стига вече сме търпяли!
Какво стана с българския народ? ...
Заспиваме, допрели потни длани
и сърцата с пулса ни се сливат,
от днешното, пред есенно послание,
листопади в душите ни угниват.
Утре …може би ще си тръгнем, ...
В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят. ...
Надлъжен разрез
От нея направих си път
и бавно, на пръсти, полека
аз брулех небето със прът.
И гарвани грачеха ниско. ...
Димитровден
Димитровден... Голям ден за разплата!
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци. ...