Поезия

253,1 резултата

Мълчание

В косите мои са се скрили
облаците сиви, диви!
И оттам ми шепнат тихо...
Как живота отлетя!?
И годините щастливи, ...
462 3

Спомен

Спомен
На Б. Гюрнева
Сънувам...
Сякаш отново съм дете.
Вдишвам чистия въздух, ...
698

Изпълнено сърце

Изпълнено сърце
Гледам снимката минута, две
и погледът от нея ме зове.
От нежност натежали устни
подсказват ласките ти страстни. ...
645 2

Бяла безсмислица

Днес те няма.
Осъмвам с лице на прозореца.
Облакът спуска небесната щора.
Всичко е бяло безсмислие.
Мъглите. ...
1K 1 19

Законът на морето

Колко ли момичета
са писали
обичам те
по плажа,
преди морето да изтрие ...
583

В сърцето ми си ти!

/на Петя/
Във огъня си днес, сестричке мила!
Гориш, а мислиш само за живот.
От сила имаш нужда, не унивай –
за теб молитства Божият народ! ...
642 3

Буря - наречена Любов

Дъждовно е навън! Дъждовно е и в мен сърцето...
С мъгли покрити са моите очи
и с проливен дъжд намокрено лицето.
Бурен вятър в душата ми настанал,
гръм пронизал моите гърди. ...
662 1 1

Interconnection (iS) 🇬🇧

Too much thinking
Killing the feeling;
Find the unblinking
Gazes worth stealing
Full moon eyes ...
1.4K 1

Дъб и бука

Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятъра за помощта му. ...
487 2

Парче от мен

Парче от мен
Оставих се в съня
и още скитам там със
Ед Шийрън
по глухи улици, ...
685 9

Ниска земя

Ниска земя
Земя под хоризонта,
подгизнала от влага.
Тръби, канали, помпи,
енергия от вятър. ...
579

Краят на лятото

В ритъм системен, стремителен, див
навлезе ти в моя свят.
Реалност, видяна през нов обектив
от нежност и вяра отлят.
Вдишвам сега поредната мисъл. ...
763 1

Интимна съм с дъжда

Интимна съм с дъжда -
водица ненапита.
Облизва ми косите,
през дрехите ме пипа.
Почти ме обладава, ...
973 1

есен

ЕСЕН
/усмивки от старите ленти.../
Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.
Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.
В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи! ...
1.1K 4

Време за размисъл

Разпилените спомени връщат се,
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...
615 2

Опитомяване

Не те понясам... никак и съвем
нито липсата ти нито самотата
когато тихичко притихваш в мен
когато есенна валя... а ти си лято...
когато болката в просъница от истини ...
1.4K 2 15

Наш Боко

Бойко, селски тарикат,
на Банкя личният аристократ,
в комунистическата партия се вписа,
после я отписа.
На царя якият телохранител ...
596 2

Плашило

Погледни се на какво приличаш,
мода ли, речи, това наричаш,
няма как да ти го кажа мило,
че изглеждаш точно кат плашило.
Дрехите ти стрували стотици, ...
507

Тъжно късно лято

И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето, ...
526 3

О, хора, хора

О, хора, хора, мили хора,
защо сме като зверове?!
Светът ни грохва от умора
и тъй се влачи с векове.
От мерзости и чувства долни, ...
530 1

Разпятие на птица

Отсам истината глава заслоних
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян. ...
585

Сам (от стария акаунт)

Ето ме сега.
Месеци след това.
Аз съм сам в нощта.
Любовта никога не е била.
Поне не и от твоя страна. ...
545

С душата...

С душата виждам и с душата чувам
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...
473

Принц на колело

Лека нощ ù каза с писмо
Сетне се напи като лайно
Съблече се и се излегна
Към съня си се пресегна
Изведнъж опули очи в легло ...
698

Тъмен взор

Вървя по тунел от мрачна прокоба.
Повява ме хлад, но аз се не спирам.
Бягам от хорската, задушаваща злоба.
Опитах веднъж – сила не намирам.
Запътила се бавно към светлината. ...
557 3

Спомен за една прекрасна пролет

Вървиме двама по пътя
Ала в кръг се въртим - и дотам
А пътят безкраен, невидим
И чудя се, по-добре ли е сам?
Пътища, разклонени вече ...
564

Празник в гората

ПРАЗНИК В ГОРАТА
Там на горската поляна
във средата на гората,
животните веч се сбраха,
ще започват веселбата. ...
1.8K

Удобно

Удобно
"напредналата" форма на любов
с илюзиите свои се прощава
не съди и не тропа с крак
когато някой я предава ...
798 2

Опако стихотворение

Опако стихотворение
На края на деня бленувам изгрев,
на края на нощта сънувам нощ.
А слънцето, щом зяпне в мойта изба,
замерям го със някой стар галош. ...
773 10

Изборът... е свобода

В очакване
на нещо диво, ново,
различно-
неживяно досега.
Препуска днес ...
591 1 5

Наследник

НАСЛЕДНИК
Чичо, ти знаеш ли, къде е България?
И ти ще ми кажеш: ето я, тук.
Но днес историкът в училище каза,
че само с българи дошъл Аспарух. ...
565 9

Дързък залез

Дързък залез!
Отнася очите.
С тях и душата ми -
високо, там нейде, при твоята…
Вплита две същности в танц. ...
799 6

Причини

„Нямаше причина да избягаме.
Нямаше тъга.”
Селвер
Имаше причина да обичаме.
И да прегръщаме света. ...
899 1 6

Под дългите ми мигли има кал

... не съм от приказните героини,
които си ги чувал като малък!
Сама стени събарям от години.
Сама съм си платила всеки залък.
Под дългите ми мигли има кал, ...
2.6K 8 28

Понякога обичаме

Понякога обичаме от разстояние
и километрите нямат значение.
Понякога обичаме в съня си,
макар и сутрин да отричаме.
Понякога обичаме като деца - ...
626 4

Очакван юлски дъжд

Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...
872 7

Летни мъки

Омръзна ми бързането, спъвам се в своите мисли.
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят.
Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми. ...
899

Лодката на любовта 2

Като летен ден красива
носи се лодката игрива -
лодката на любовта,
но носи се от самота.
А морето е безбрежно ...
514

Добри очи

Добри очи
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива… ...
605 1

Дига

Дига
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи. ...
580 2