Стихове и поезия от съвременни български автори
... След края...
Когато със причини или безпричинно се намирам тука без тебе сега:
Не съществуват цветове за света, всичко ми се вижда толкова сиво!
Няма ги незабравимите моменти на лудостта, всичко е толкова скучно!
Красотите на природата ме карат да плача, ...
Честит Димитровден
и поемай към белите преспи.
Твоят поглед е чист и светъл,
твоят поглед е честен.
Развърти ямурлука снежен, ...
Кутийка за спомени
скрих те под картички с неизказаните мои мисли, потънали във прах
и сякаш в опит да избягаш, разбъркваш всеки ден
онези потаени мои чувства забравени дълбоко в мен.
Ах колко много имам да ти споделя, ...
Не мога без теб!
душата ми неспокойна стои,
в гърдите сърцето ми спира,
откакто се срещнахме аз и ти.
Ръцете ми започват да треперят ...
Сладко от костилки
Диагноза: Жив, но в недоимък.
Самотата - с форма на вретено.
Джоба - празен. А живота - в примка
от десетки сметки неплатени. ...
Откровение
Два хълма си имам под тази фланелка,
защото съм готина мадмоазелка.
Под джинсите още два хълма аз крия,
по-пищни и сочни, отколкото тия. ...
Фукня с намижка
Отново в мен, душата ще трепти.
Мечтаех дълго. Никога не бързах
да сбъдвам съкровенните мечти.
Щастлив съм, да. Отново ще играя. ...
Малка радост
Море и трева, земя и небе притихват
в скута на полската шир.
А розовият храст със сила омайва
в мириса всяка .страст. ...
Светлина
С поглед раждаме се ние към светлина,
очакваме я след нощта дълга и тъмна.
С изгрева заражда се деня,
едно начало, една надежда за мен и за света. ...
За таткото любим и за детето...
отдавна, татко, е голяма.
Но ти запазил си страха,
че някой ще ù стори рана.
Закриляш я във мисълта. ...
Сега и после
когато срещнеш си дъха!
Изтръпва всичко - побелява,
но миг откраднат си остава.
Когато този дъх се чувства тясно, ...
По живите пътеки
На път! На път!.. Отново съм на път!
Шумят гори, безкрайните ливади.
Неповторими спомени тълпят
в издигнати от памета грамади. ...
Такава съм
В жарава съм превърнала душата.
Изгаря тя, но не изпепелена
във Феникс се превръща, а крилата
преплетени са огнени езици ...
Някога в Пасифика
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над утрото лети
и се разтваря тук, из необята, ...
Вечно тебе ще обичам
но тя осмисля всичко в този свят,
тя сочи вярната за теб посока
и от бедняк те прави тъй богат.
Болника хилав тя с криле дарява, ...
Не тъжи, Родино
Караме е ден за ден.
В тия трите -
ядем, пием, ....
сме най-добрите. ...
Стоя... но не чакам...
Отново се прибирам вкъщи.
Наранена. Самотна.
Като последните няколко дни.
Стоя пред екрана. ...
Наш Боко 2
Най-"личният" плод в бостана
пое държавното кормило
в отечеството мило.
Първо беше в "партията наша", ...
Надежда
Надеждата винаги крепи Човек,
да е в сърцата ни, ден, година, век.
Надявам се да станем по-добри,
и Любовта Злобата да победи. ...