Стихове и поезия от съвременни български автори
Вятъра чуй
(За рожбата, която е при ангелите)
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятъра чуй, той шепне смутен,
повея нежен с песен в теб врича се, ...
Оттогава
Прозорецът е винаги затворен
Болезнено е чувството на самота
Душата ми е пълна с тишина!
Сърцето ми пулсира, но едва-едва ...
Протест срещу бедността
и в мизерия живее.
Няма ли той право
достойно да живей в теб, държаво?
Но що си ти, територия ли, ...
Защо, кажи ми
Ума ми притежаваш вече.
Напълно се самозабравих,
а ти си толкова далече...
Защо те няма, в тебе да се сгуша ...
Заден двор
Летище обновено ме посреща -
английски надписи навред чета -
по европейски уредено вещо,
на столица отворена врата, ...
Двоумение
Хоризонти, пътища безброй
Човека все мечтае за сполука
Най-същественото все забравя той.
Ако ида и мечтите сбъдна дет' компнея ...
Бежанец
му слагам вече тоз венец:
от себе си, като избягам,
ще се представя бежанец.
През мрежата, като премина, ...
Кошмар
Ужасно нещо ми се случи днес
Бях подложен на невиждан стрес
Жената, за която аз живея,
Вечерта не бе до мен, ще полудея! ...
Музико
Всеки пленявaш с твоите лъчи
и всеки че той те обичa твърди...
Не сa високите тонове или нотите вaжни,
а товa което порaждaш - чувствaтa протяжни. ...
Ех... балкански
на съседа и на мама,
че в едно кило домати
пет домата точно, няма.
Чули го от BTV-то ...
Път към върха
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава, ...
Пред буря...
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
но синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
С много обич. Кака
/минаха точно четирсет лета/,
братче ще имаш, подшушна ми леля
и аз примирено приех те с вестта.
Дойде` в своя час, синеок, ококрен, ...
Тост за Залеза...
... на Залезът обичам цветовете:
възторжени и горди цветове-
как в танцът им тържествен на небето
се раждат и умират светове!... ...
История
Зад нас си отиват години.
Всеки пита – кой, кога ще умре.
А вечер заспиваме с вините,
че неродено щастие някой ще спре. ...
Неделна Просякиня
Надеждата ме гледа във очите,
пред църквата протегнала ръка,
а в погледа ѝ гледат скрити
отнякъде неземните неща. ...
Юлска среща в акростих
В АКРОСТИХ
Аморално ли е толкоз
бързащ, запъхтян, горещ,
в делничната обиколка ...
Богомили
1.
Нийде в мрака лъч не блясва,
ни надежда слаба,
даже мълния не трясва- ...
Няма път обратен
вървя напред по пътя прашен.
По светло и по тъмносиво
превземам аз баира страшен.
И смелост имам, и страх ме хваща, ...