Стихове и поезия от съвременни български автори
254.7K резултата
Есенна импресия...
Есенна импресия...
Монотонно, монотонно
като из ведро вали,
облаци и хоризонта
са забулили в мъгли... ...
Монотонно, монотонно
като из ведро вали,
облаци и хоризонта
са забулили в мъгли... ...
612
3
Последна цигара
Последна цигара
Последна цигара паля... и те забравям.
Бездна е душата ми – в нея те заравям.
Добре дошъл в Ада, бутилка шампанско ти дарявам.
Няма страшно, да те убия... не възнамерявам! ...
Последна цигара паля... и те забравям.
Бездна е душата ми – в нея те заравям.
Добре дошъл в Ада, бутилка шампанско ти дарявам.
Няма страшно, да те убия... не възнамерявам! ...
1K
5
Може би
Може би сърцето ми е вечно
или е малък пукнат кристал...
Може би душата плаче безутешно,
или умът пази спомен за печал.
Може би сърцето ми е вечно, ...
или е малък пукнат кристал...
Може би душата плаче безутешно,
или умът пази спомен за печал.
Може би сърцето ми е вечно, ...
771
2
Защо са ми очи за истини
Не ми отнемайте лъжата!
Защо са ми очи за истини?
Щом плахо стъпвам по тревата,
а тя крещи ми, че безсилен съм.
Че няма как да променя ...
Защо са ми очи за истини?
Щом плахо стъпвам по тревата,
а тя крещи ми, че безсилен съм.
Че няма как да променя ...
904
3
Фаталната жена
Ела в моята плодова градина
и опитай от зрели и презрели плодове,
само те съветвам, че по-вкусни са онези
по-горчивите, със семки,
онези, от които другите ги е страх да вкусят. ...
и опитай от зрели и презрели плодове,
само те съветвам, че по-вкусни са онези
по-горчивите, със семки,
онези, от които другите ги е страх да вкусят. ...
1.6K
1
2
Вдъхновение
Малка таванска стая с малък прозорец, гледащ към звездите. Самотна
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят,
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там,
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко
свое и чуждо. В света на хората, ...
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят,
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там,
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко
свое и чуждо. В света на хората, ...
630
Все още имам вяра в човека
Горчивина и болка са обзели
душата ми и много ме боли,
очите ми, какво ли не видели
ми казват: Хората са зли.
И аз окаяно злочест ...
душата ми и много ме боли,
очите ми, какво ли не видели
ми казват: Хората са зли.
И аз окаяно злочест ...
1.1K
1
7
Бяла, спретната къщурка
БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –
POSTSCRIPTUM
Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред...
Ран Босилек ...
POSTSCRIPTUM
Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред...
Ран Босилек ...
1.4K
2
Светлинки
Светлинки
Като искрици във нощта прелитаме
и само миг остава нш`та светлина.
Но ние с майката Вселена се преплитаме,
защото низ от мигове е Вечността. ...
Като искрици във нощта прелитаме
и само миг остава нш`та светлина.
Но ние с майката Вселена се преплитаме,
защото низ от мигове е Вечността. ...
454
Две сестри
Чалгария не може да заспи.
Сестра ù бе различна по натура.
Различни - еднояйчните сестри,
с еднакъв хъс се втурват.
Чалгария бе пълен непукист. ...
Сестра ù бе различна по натура.
Различни - еднояйчните сестри,
с еднакъв хъс се втурват.
Чалгария бе пълен непукист. ...
569
1
Обичайните заподозрени
Ръцете ми протегнати с надежа скромно се отпускат
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели ...
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели ...
555
Съблякох лятото от себе си
Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът ...
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът ...
1.5K
2
18
Съвместно стихотворение
Всеки път надничам подло,
скритичко над твойто рамо,
за да видя как ти подлог
слагаш пред глагола „знам го”.
Да усетя как стиха ти ...
скритичко над твойто рамо,
за да видя как ти подлог
слагаш пред глагола „знам го”.
Да усетя как стиха ти ...
664
3
Бог защо ни праща този дъжд
Ден и нощ вали, вали, вали...
В клоните, в листата, шумолѝ...
Влагата земята не побира,
и отвсякъде вода извира,
а дъждът вали, вали - не спира! ...
В клоните, в листата, шумолѝ...
Влагата земята не побира,
и отвсякъде вода извира,
а дъждът вали, вали - не спира! ...
1K
3
Брези
Брези
отиват му на бялото стебло
резките черни и клонатата корона
стремежът да докосне висина
да впива корени във земното си лоно ...
отиват му на бялото стебло
резките черни и клонатата корона
стремежът да докосне висина
да впива корени във земното си лоно ...
631
8
Изгрев
Изгрев...
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там ветрове-
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там ветрове-
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...
660
2
Вяра
Трябва да си бая луд,
за да нямаш представа,
че без мая или нахут
тестото хляб не става!
за да нямаш представа,
че без мая или нахут
тестото хляб не става!
663
5
Равносметка
Таралежка ме нарече моя дружка,
/всъщност второто, различно Аз/.
С думички бодливи не наужким,
амурно не, пробождала съм вас.
А друг приятел каза, че залитам ...
/всъщност второто, различно Аз/.
С думички бодливи не наужким,
амурно не, пробождала съм вас.
А друг приятел каза, че залитам ...
636
3
На кръстопът
На кръстопът
Дрънчат в главите ни вериги
от петвековна робска нощ.
Не помним ханове ювиги,
писмо славянско, царска мощ. ...
Дрънчат в главите ни вериги
от петвековна робска нощ.
Не помним ханове ювиги,
писмо славянско, царска мощ. ...
931
1
1
