Поезия

253,1 резултата

Сълза в отровно биле

Знам - някога ще си отиде
и най-последната ми точка,
онази, дето не предвидих
дори за част от многоточие -
ръбата като остър камък ...
781 7

Артпоръчка

Нарисувай, художнико, шум
от криле на долитаща песен,
потърси сред боичките-думи
онези, най-свидни и трепетни,
сбрали мъдрост, усещане, власт. ...
945 13

Попийте мъдростта

П О П И Й Т Е М ЪД Р О С Т ТА
Ако може някой в сърцето да чете –
болката да грабне, утеха да даде –
вие ме срежете – даже да боли,
утехата ще дойде, сигурно, нали? ...
1K 20

Дъга след летен дъжд

Във късния следобед днес
след кратък дъжд във лятна жега,
две дъги обгърнаха небето
в обятия от светлина и нежност.
Казват, видиш ли след дъжд дъга ...
491 1

Ранен морски пейзаж

Скицирам небето.
Звездите рисувам.
Прозирна и свежа е майската нощ.
Моливът ми - точен.
С боите рискувам, ...
574 7

Едва ли!

Едва ли!
Едва ли в края сладък вкус
ще съживи животът странен!....
За нас не сътворен е лукс,
в живота ни не беше канен. ...
610 2

Искам да бъда щастлив

Искам да бъда щастлив
Искам да бъда щастлив!
Искам да грее усмивка
на лицето ми, жива!
Ей, така! Без причина! ...
559

Горещници

Горещници
Привечер е... Най-хубавото време.
Наоколо е селска тишина.
Опита лятото душата ми да вземе,
но аз съм пак на древната земя! ...
444

Недостъпно

Стоях и гледах този безкрай,
пияна с ръце в джобовете.
Душата се рееше към фалшивия Рай,
а Раят за мен бе отровата!
Усещах как мисълта ми летеше ...
405

Свещта догаря

Свещта догаря, пламъкът изгасва,
сърцата търсят в него любовта.
Кому са нужни толкова богатства?
Едни на сухо. Други в калта.
Свещта догаря, пътят ни показва, ...
670 3

Грешно 2

Нима съм грешна, че мечтая
за капка споделена топлина?
Не търся обич! Аз просто зная,
че за мен не съществува тя!
Измислени светове си създавам - ...
939 3

Сервилността на Божидар Димитров

След като Бойко се окъпе
с чудотворната вода -
възход за България ще настъпи
според пророчество на Ванга*.
Професоре, как не Bи е срам ...
549

... отива ми да съм лоша

… отива ми да съм лоша*
Вси светии.
Маскират се всички.
Ежедневни лица.
Срещу дребни парички ...
684 12

Без въпроси

Мълчание, обвито в тишина...
и сто въпроса тръпнещи във него.
Защо, какво, с кого, къде, кога...
решетъчно сковали са сърцето?
Как искам да изтръгна катинара. ...
870 13

Кристални капки, като дъжд от рая

***
Кристални капки, като дъжд от Рая,
потекоха по моето лице.
Какъв бе поводът не знаех -
така внезапно се явиха те. ...
606 3

Някога и някъде

Някой ден може би,
живота двама ни с теб, ще раздели!
Може би силно ще боли!
От несбъдването на нашите мечти!
Може би няма да сме същите, като преди! ...
928 1

Богомолка

Огънят гори.
Сърцето ме боли.
Поддържам го с дърва.
Съзнанието ми е изпълнено с мъгла.
Огънят изгасна. ...
813 4

Винаги ще има изгреви...

ВИНАГИ ЩЕ ИМА ИЗГРЕВИ...
Независимо от всичко, винаги ще има изгреви
и любими хора, с които да ги изживеем.
Винаги ще има песни с романтични припеви,
нали в живота си единствено за тях копнеем?! ...
661 9

Този път наистина...

Този път наистина...
Ще впия устни в теб,
ще бъдеш мой, ще бъда твоя,
ще бъдем ничии в небето,
ще бъдем цяло във безброя, ...
729 19

Признание

ПРИЗНАНИЕ
Жабка Кекерица,
местната певица,
след залез, привечер
солираше в концерт. ...
901

Вълни

Топла нощ разстила се на морския пясък...
Небето оглежда се в заспало, кротко море...
Звездите нежно проблясват в тихата вечер
и сякаш поканят ни за любовен дует.
И моята песен пак до теб ще долита, ...
969 3

Раѣ

Да е жив народа.
Да живей Bulgaria.
Да е жива чалгата и тя!
Да пишат - правда, истина в държавата.
Станала, шепа кал под свинските крака. ...
431

Oтново за лятото

Отново за лятото
Настръхвам още от зарана,
щом слънцето се появи..
Не зная накъде да хвана,
че жегата ме умори. ...
478 1

Тихи многоточия

И ето ме - сама срещу желанието,
което в мен като вулкан напира,
безсилна да се боря с изтезанието
и с чувството, което в мен пулсира...
Далече ли съм или твърде близо? ...
782 2 10

Живейте нататък

Родих се, живях и после смъртта
понесе нагоре незнайна душа.
Какво сътворих? Какво ще остане?
Светът продължава, не ще да престане!
Мисъл след мисъл и все напориста, ...
968

Пак за поетите

Сред хората, поетите били същи херувими,
с прозренията за същността ни непонятна,
с патосa в стиха - белега на дух непримирим,
с усет за безсмъртие след битие превратно.
Така изкушените за талантливите редяли ...
1.1K 4

Грешно

ГРЕШНО
Когато идваш, с поглед те следя,
макар че не трябва, макар че е грешно!
Какво ми става? Не мога да се разбера -
държанието ми е глупаво, детско и смешно! ...
897 6

Мисля за теб...

Мисля за теб...,
когато заспивам;
мисля за теб,
когато аз дишам!
Дишайки, ...
4.9K 1 3

За него - Поета

Поета е самотен фар в нощта.
Той свети за отвъдните планети.
Засажда думите си под пръстта,
но словото му стига боговете.
Край него кучета надават вой. ...
2K 4 28

На Светла - за светлината

На Светла - за светлината
Винаги ще има светлина
и дори когато дебне мракът,
в тягостна, мъртвешка тъмнина,
малката звезда ще те очаква. ...
523 1

Защо не можем

Идея и заглавие от „Малка песен” Хр. Кидиков
Ще сме щастливи… Ако можем
във птици днес да се превърнем.
Да си сменим за малко кожата
и радостта си да прегърнем. ...
508 1

Беше…

Беше…
Беше като филм, но всъщност истинско,
накара ме да треперя, спря ми дъха,
беше една реална малка приказка,
написана далеч през девет планини в една… ...
525 2

Когато поискаш

Когато поискаш
Когато поискаш, при мене поспри се,
на чашка кафе и дума с любов.
В сладък спомен с обич носи ме,
с усмивка денят ще срещаме нов. ...
413 3

Благодаря

Благодаря на всички, които ме забравиха.
Аз не искам никому да преча.
Благодаря на тези, които задраскаха
името ми с маркер от страниците на дните си.
Няма за какво да съжалявам. ...
950 2

Брулена душа

Брулена душа
Дъх на здравец. Вечна самота.
Камбанен звън отеква.
Хълм от жълти маргарити.
Повяхнала съдба. ...
486 2

Смъртта навярно нощем ме смалява

Смъртта навярно нощем ме смалява
Смъртта навярно нощем ме смалява,
на дневна светлина не мерим ръст.
Просветне ли, дори не остарявам,
в усмивката забравям своя кръст. ...
594 5

Добро момче

Добро момче
Той беше добро момче. Поздравяваше,
на възрастни отстъпваше място в трамвая,
на майки с детски колички помагаше,
въобще – перфектният, възпитан познайник. ...
617 2

Вятър и шифър

Вятър и шифър
Среднощен сърп, закривен, ми смигна
и се изгуби в хартиени облаци.
Шептеше, че е зашиван с енигма
разлистената светлина. ...
671 13

Жената Врата

Жената Врата
/провокирано от нечий стих/
И влезе той през моята врата,
поканих го, и дадох му от чашата на любовта
- отиде си през задната врата ...
817 7

Похват на душата

Всеки път със лице към Балкана
сядам на пейката, в двора,
щом мрачна тъга ме обхване
или тежка досадна умора.
А онзи величествен, свят ореол ...
628