Стихове и поезия от съвременни български автори
Море
С топлина,изпълва дните.
С нежни ласки, гали косите.
Под ярко синьото небе.
Всичко в мен крещи: - Море! ...
Това ли търсеше
Сляп от светлина, облечена в любов.
Това ли искаше?
Откраднат миг, безсмислен зов.
Живя ли за мига? ...
Пред храма
една жена на плочите стои,
пред нея даже и бурканче няма...
Тя всеки ден е там и сякаш бди.
И всеки ден в парцалите и кръпки нови ...
Утешителят
да огрява хората, Земята...
Още щом зора се зазори,
радват се и птици, и треви...
Съмва се... И колко е красиво!... ...
Само двамата
За рогът на луната ще ме върже.
Прилича на забравено седло,
което сто процента ме удържа.
А хоризонтът ще ми е въже, ...
Вяра
и двойно неизпълнени дела -
един живот, разменящ помежду ни
ту обич, ту предателство... Съдба!
А в мъките човешки оскотели ...
Борба със старостта
БОРБА СЪС СТАРОСТТА
И аз съм като всички хора,
от Старостта изпитвам страх...
и срещу нея все се боря, ...
Прераждане
Аз съм...
празнина.
Скрита съм от всеки,
но не и от смъртта. ...
Достига ли ни вярата?
Понесъл кръста, сред гнева изригнал,
и бурята от хули, бавно стъпвам
с единствено желание - да стигна
до онзи връх с нозете си изтръпнали... ...
Разпятие
Нощта ляга да спи.
Земята се уморява.
Бледа луна и звезди
тъжно се появяват. ...
Душевен разкош
топлото огнище и уюта, който там цари,
обичам вечерята заедно да си приготвим
и поглед влюбен да си разменим.
Всяка нощ ме изгаря горещото ти тяло, ...
мълчание
шепот тих и нежен.
Думите ми - те горят,
поглед плах, небрежен.
Не сърце, не камък - въглен ще оставя, ...
Автопортрет?
/Животът - Художник/
Живях в рисуването ти. В тази епоха -
рисуваше ме пъстроока,
бях всяко мацване на четката - ...
Усмихнат ден
усмихна се на изгрева и ето,
с грация изящна на сърна
надникна закачливо през пердето.
В леглото си детенце сладко спи, ...
Превъзбуден
Главата се замайва,
въздухът ми спира,
нещо в мене се спотайва,
сърцето иска малко мира. ...
Миг
Мигът на смъртта бе толкова лесен,
за мен, дето със живота се мамех,
той бе мечтано красив, като песен.
Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех, ...
Мустаци
светлото се търкаля
прави кълбета напред назад
по тротоари фасади калкани
влиза в мишите дупки ...
Еднорог
В скута на девица
Леко напрежение
Във въздуха ехти
Митично същество, ...