Нежна нота, дума нежна, мила.
В душата си лошото дълго съм таила.
Нежна нота, дума нежна, мила.
В нощта, след ужаса, в ъгъла съм се свила.
Тихо и плахо всеки звук във въздуха танцува. ...
Няма да е същото идната вечер.
Звездите ще светят по-друго.
Може и ти да бъдеш различен.
По-плах, по-самотен, по-малко влюбен.
И идното лято не ще бъде същото. ...
Когато си отива любовта...
Би трябвало небето да пропада!
А в мене просто някаква тъга,
нашепва, че преставам да съм млада.
Би трябвало домът ни да гори, ...
Мечтая някой ден да сложиш край на сълзите
и всяка вечер само и единствено до мен ти да заспиваш,
защото така както морето не може без вълните,
разбери, че така и за мен друга не съществува!
С половин сърце сега живея, но се надявам пак с теб да се видя, ...
Вселенско отчуждение
Уви, отчуждиха се хората злобни.
Нищо не е, не е вече същото.
Царят само злини и коварства злокобни.
Няма го приятелството, могъщото. ...
Дявола решил със мен да преговаря.
Привика ме. Лукаво е присвил очи.
Една врата зад него се отваря.
Ти ли влезе в нея или не си?
Няма да отстъпя и на йота. ...
Искаш ли сега да ти разкажа
за времето, в което теб те нямаше,
от нямането нощите не спяха,
а утрото? Бе пак самотна чаша.
Обичахме се лятото по пясъка, ...
Любовта започва с плахо ръкостискане
на две смутени, едва напъпили души
и първата целувка с "Извинявай, без да искам",
от чиято сладост кръвта камбанено кънти.
Или избухва сякаш източен владетел - ...
Сега ме слушай. Няма да повтарям.
Отдавна си отиде любовта.
На крачка бяхме. Но пропуснахме момента.
Не ще я стигнем нашата звезда.
Летяха мигове, минути, дни, години - ...
Аз цял живот съм с нещо ангажиран...
Не съм стоял със скръстени ръце.
В едно със скуката не съм бил спиран,
и съм се радвал на туй от сърце.
Аз не флиртувам ли сега с лаптопа, ...
Вдишваш и дълго дъх задържаш
в опит уханието ù да уловиш
и за ново вдишване не бързаш,
опиянен си, трескаво се ти дивиш.
Умът ти замъглен е, не разбира, ...
Сълзите, от сухи очи се изливаха.
Немощно потрепваха рамената старешки.
Думите, като стрели се забиваха,
изстреляни с ярост, от ръце нечовешки.
Съдия- изпълнител утре ще идва. ...
Първоаприлско – и да, и не съвсем…
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета. ...
Ден незабравим.
Ден, в който моето сърце бе докоснато с Любовта.
Ден, в който очите ми видяха
една жена с име на красиво цвете.
Едно цвете е винаги красиво. ...
Вече не зная какво е любов.
(Невероятно дори ми се струва.)
Но не очаквайте с „нов” или „зов”
така предвидимо да я римувам.
Чудя се днес, дали е била ...
Бяхме близки, много близки..
Бяхме познати, до болка познати.
Смисълът на живота си в теб откривах,
с усмивка всяка вечер аз заспивах.
Търпение да те видя нямах, ...
Този стих преди известно време посветих на Виктор и семейството му, за да им напомня за Родината.
Полъхна леко и разбуди въздуха искрящ от хлад.
Припламна изток, угаси звездите дошли с нощта.
Изплува конски тропот из мъглата на дола.
В далечината с две-три щрихи само се очерта върха. ...