Стихове и поезия от съвременни български автори
Колко е хубаво
Господи,
колко си хубава!"
Христо Фотев
Колко е хубаво в есента на възрастта, ...
Проблясъци
Когато грее в две сърца,
А колко болка причинява,
Щом несподелена тя остава...
******* ...
Истина
Защото плаках със сълзи горчиви,
защото истински сълзи пролях -
за нашите тегоби живи...
Удивих се, защото си простих? ...
Под Хребета на бъдещето
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.
Дъжд
описан от добри поети."
Така завършва всеки летен дъжд,
със малки срички, вплетени в куплети.
Със лека нотка на тъга… и мъж, ...
Писмо до една емигрантка
в егоцентралната Европа?...
Кажи, дали любоцъфтиш?...
И ще избегнеш ли... Потопа?...
Навярно там пари валят... ...
* * *
щом по пътищата ходя,
погледът ми ще търси твоя,
а усмивката ти,
пак натрапчиво ще ми подвиква ...
Юни
пълзят по прашните пътечки.
Дали и те се упояват,
щом липите заухават?
Дали до късно си играят? ...
Отмерване на времето
Часовникът ми цъка
някак песимистично.
Отброява оставащото,
а не отминалото. ...
Вечност
на Е...
Когато дойдат Времена не искани
по странната прищявка на Съдбата-
ще бъдем вече изповедно искрени, ...
...
зениците се свиват и отпускат
мигът разделя се на “да” и “не”
и всяко “може би” неволно стряска ги
очите осъзнават крехкостта на земното си битие ...
Другаде
когато никой не чува гласа ти..
когато само ти знаеш
мирисът
на тъжната самота... ...
Класна
С чаровната усмивка покорява.
Така естествена, добра.
И като слънцето огрява.
Защото Господ я избра. ...
С ухание на жасмин
Жасминът е цъфнал, а аз не съм разбрала...
Попил е той аромата все едно на безкрая,
а вечната ми същност някъде се е запиляла
и сладостта проспала на тази част от Рая. ...