Стихове и поезия от съвременни български автори
Земята наша
И пак опитвам да творя.
За Траките аз искам днес да пиша,
за силата на техните дела.
Земята наша кръв поела... ...
In memorial
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята - ...
Ботев
с калпака,
що живота си дава
за свобода и за слава!
За подвига му велик ...
След теб
до мен бе легнал споменът за нас.
Бе малко тъжен, но не тръгна.
Дойде навсякъде, където бях и аз.
Не искам и не мога да го гоня, ...
ножица
сега им отскубвам
дебелите корени
развълнувана бъркам
в торбата със сили ...
Абадон
Пред бездънната бездна,
когато накрая самотен застанеш
и молитва празна, безплодна
към Бога страстно подхванеш ...
Из поемата "Насаме със себе си
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта! ...
Гърмът на Гърмен
Като стъклен съд, препълнен с гневен газ!
Мрачното ни настояще няма ли да съмне,
след мъчителни години- ей така от раз!
В стъкленото общество, ...
Уверено към Провал
Нервите изтъняват, ръцете треперят.
Очите зорко следят всеки следващ ход.
Ума е на тръни, внимава за провала
и поправя грешка след грешка. ...
Крила
че трябва вече аз да полетя
Замислих се...
и тръгнах да намеря,
отнякъде веднага две крила! ...
Tempi passati*
Къде отива Времето след Края?...
Къде преди Началото било е?...
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...
Утро
Настане утро. Слънце изгре.
Кучето скимти за свойта разходка.
Мозъкът рядък. Аха, да се разлее.
Смесица някаква, от бира и водка.
През оредяла тишина
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
Гласът му чувам
дирите ми кървави в тревата?
И със тъмен облак е забулил
моята издайница - луната?
Юни ли е с вятъра избързал ...