Стихове и поезия от съвременни български автори
Атом есен
и извайвам най-прочувствената песен,
маскиран вятър днеска те целуна
напук на повика ми благ, небесен...
Откраднаха косите ти тревите, ...
Таланти с лопата да ги ринеш
Таланти, таланти,
колко щеш.
Китка многоцветна
щом ги събереш. ...
Бунт
всяка сграда, стълб, дърво, стена...
и помежду ни ще разчистя пътя
от хората, от всеки мъж, жена,
за да намеря повод да те видя, ...
Първа и последна
Боли, боли и болката нe спира.
Боли ме за България, за Нея...
Тъй свята моя, майко-мъченице,
Не мога безучастна да остана, ...
Отчуждени наречия
По-надолу от познатата сграда,
от стаята с повехтели пердета,
от прозореца южен с цикламата,
от вратата ожулена – бяга ми се... ...
Тъжно
От болка времето стене!
И с кремъка мокър се мъчи...
Слънчевия диск да запали.
И вятърът нейде изчезнал. ...
Кучето
през дувара се промушва.
Къде ли е бил нощес,
та лекичко накуцва?
Личи си старостта на псето, ...
Тя е винаги готова да царува
щом престол за нея изградим,
нощем под звездите ще мъдрува,
ако ние с теб от обич изгорим.
Тя навлиза в нашето съзнание, ...
Чудесен ден
ПО ЧЕХОВСКИ, а ние
А ние просто ще вървим така -
ръка в ръка със своята душа...
Ще срещнем враг, приятел даже, ...
Цветове от нежност
ще засадя през дните на забрава.
За да отгледам цветове от нежност.
Свободно да израстне ще оставя
градина от вълшебства непознати. ...
Мариански призраци
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.
Животът е захвърлената котва
в Мариански падини. ...
Отново поглед назад
която е протрита на места.
От хубавото получавах рента
и си попълвам свойта суета.
От лошото, записано във нея, ...
Извисяване
тъй както се и появи.
И всичко стана сиво: къщи,
цветя, дървета и треви.
Безцветни станаха нещата, ...
Витоша
нито теменужен остров, нито сребърни води…
Тя беше само преспа снежна
и мрак и студ навяваше ми отстрани.
Нежността, романтиката безнадеждна, ...
Букетът
те прегръща с аромата си копнежен,
но откривам във него твойте следи
преди да издъхне от теб е обсебен...
Рисува те в себе си, твойте ръце ...
Наричане
Твърде пряма съм и не хрускам.
Очите – парят, не омагьосват...
тебе, Еньо, не с фраза хлевуста,
с губерка словесна ще те тропосам. ...
По цветове увехнали вървя
потъна романтиката
на нашата връзка.
От завишената доза любов
ти, ме "отрови"... ...
Самодива
тя тичаше млада и безгрижна по полета и лоза.
Сутрин пъргава и дива, наливаше вода,
вечер, розова и лекокрила танцуваше с босите крака.
Но нейде тя видя един момък на брега и ...