Стихове и поезия от съвременни български автори
Приятелка
Тя казва, че от малка ме познава,
но не си я спомням аз.
Не искала при мен да заповяда,
чакала удобен час. ...
Пчеличка
Идваш от безвремие далечно,
човек не знае твоето начало,
с мисия тежка орисана,
а си тъй крехка и малка! ...
Сън без време
липсват и следи от стъпки по земята,
всичко е като видение,
сън, от който бягам в тишината.
Празната стая нашепва за живота истини, ...
Бащи и синове
Не там, във родилната зала,
когато след първия вик
замлъкваш с душа, осъзнала,
че твоят баща те държи; ...
Наследство от миналото
от Господа от горе ни лиши,
и с крива съвест, без почивка,
пороците ни разреши...
Останали без Бог и Съвест, ...
Свободата, Санчо...
Имах холче и кухничка с много удобен диван.
Исках само да дремна до старата чамова маса,
а след туй да погледам живота на цветен екран.
Ала все не отварям очи и съмнение няма – ...
Градът на младостта
с мама, татко, моя брат.
Снимахме се все щастливи
в парка"Габера", на Марица и на панаири!
Аз не зная колко хора го обичат, ...
* * *
разлива в мрака тъжни чувства,
със свойта тъмна мокрота
морето нежно ги прегръща.
И чувство на тъга и мрак ...
На майка ми
не прегърнах те с топла ръка...
И затворена в свойто чистилище,
не поисках да видя твоя ад...
A се имах за непогрешима, ...
Дъжд от звезди
в последвалите мисли на нощта,
когато дъхът на сближаваща есен
прониква тихо през прозореца.
Открадни ме сега, превърни ме във стих - ...
За молебените и водосветите
за хора и предмети,
молебени се правят,
а също - водосвети.
Но аз, ще си призная ...
Последният жив
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват. ...
Кръщение
душата ни търси...
И търси причастие,
свято и светло. Но...
Дори вече камбаните ...
Монолог на Тъгата
за какво ми е, само тежи,
съжалявам, не съм мазохистка,
имам своите облачни дни.
Този дъжд ми обърка живота, ...
Стоп бутон за време
Не мога даже миг да му прибавя.
Живота си посявам като семе
с надеждата, че нещо ще оставя,
че нещо и след мене ще говори: ...
Образ и име
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко ...
Невалежна басня
животните направиха забава.
Първа среща. Жаден интерес.
Количеството качество ще дава.
Но може ли вълкът да е с овца, ...
Началото и краят
Снимките ще избледнеят.
Словото ще се забрави.
Мракът над всички ни ще се стовари.
Хаосът след него пристъпва бавно. ...