Стихове и поезия от съвременни български автори
Денят...
...Едва събуден, вдъхвам настървено
последните капризи на съня,
във плен на голотата откровена
и нежността на влюбена Жена!... ...
Завет
е вис, забодена на склона стръмен.
Зрънце съм аз, което се снишава,
но към небето моят кълн е тръгнал.
Защото силата, която ме съгражда, ...
Трагедия в Джебел
уви, това не е сън.
Цяла България плаче за тях,
кой ги уби, как не го е грях!?
Къде майтап, къде наистина
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
са раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...
Кокиче
а след това... камбанки, снежно бели.
Понякога, с невидимо
пробива то и преспи вледенели!
Изящно, удивително създание! ...
Хирошима
Зората се надигаше над сивия град,
всички хора в него сънуваха мечти.
Никой не подозираше идващия ад,
падащо от небето атомно цунами. ...
Лабиринт
опитах да се изгубя,
но не успях.
Харесва ми самотата.
Потърсих призраци, ...
Среднощен скитник
Аз пак не мога да заспя!
За сетен път в нощта се лутам!
Житейски сцени, мисли, суета..
и пак стена безсънно бутам! ...
Графика
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта ...
Свят за двама
В този свят аз и ти оцеляхме.
Бил е писан за нас този миг,
който заедно с теб изживяхме
(без сценарий), романтичен и див. ...
Спусък в тревата
сълзата на спусъка
мигом отекна и хапещо спря.
Тихи надежди, бездомни залутаха.
Пръсна дихание, нейде се свря. ...
Maйka
да се роди един човек отново...
Една жена дарява свойта плът и кръв -
въздъхва писъчно една утроба...
С ръцете сгушва птичето в гнездото си - ...
Легенда за Пиринския змей
в самотното подножие на връх Орляк,
след крехко слънце, нейде в тишината,
селцето Пирин, скрило се във злак,
разказва ни за времето мистично, ...
На Мария в бяла рима
до мястото, което наричам свое,
където старият панелен блок закрива залеза
и шосето шуми отстрани
да ти покажа как се гонят облаци ...
Дали е животът това?
и времето също така.
И хората, всеки във свойта пътека
по свойта едничка река.
Аз питам обаче, дали е животът ...
Теменужен аромат
по вятър топъл южен
поляните обгръща
и в шепот се превръща.
Една Стъпка
Е един живот, пълен със нещастие…
Една погрешна стъпка
И цветът умира във самата пъпка…
Това дете света ще вижда като черна дупка ...
Белите люляци
Тихо над селото дъжд заваля.
Скитам из улици мокри
стиснал букет от уханни цветя –
люляци бели и топли. ...
Избледняла надежда
породени от ориса на чара, красотата.
Обичаш или мразиш ти не знаеш,
в хаоса попаднал си дори да не желаеш.
Объркан от мислите си бягаш в тъмнината. ...