Стихове и поезия от съвременни български автори
Моят първи приятел
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...
Аспект от реалността
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият ...
Светлина
Моя бяла роса, пренощувала в бели покои,
малки капки и свряната вътре душа,
не познала греха, ненаказана в зноя.
Моя бяла луна, скитнице нощна безрода, ...
Втора младост
А времето безмилостно тече.
От сива, постепенно става бяла
брадата на най-тъжното момче...
Момчето-мъж. Момчето... вече дядо. ...
Подавам ти длан
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...
Пружина
навита без време, случайно
подскочила
към онази безкрайност
където звездите ...
(... Във влака за Пловдив)
Мой град си сив и студен,
но аз в твойта прегръдка родих се,
затова си място любимо за мен.
По твоите улици прашни се скитах, ...
Вечната Борба
Молба за по добър живот.
На хаос хвърляш си душата!
За нещо по добро.
То никога не идвало само... ...
Липсата е признак на обич
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...
Продукт на соц.-а
смееше се леля Коца.
– И така ще си измреме –
със идеите големи!...
А "другари" бивши цуцат... ...
Същност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...
Обичам те
майка, баба, дядо, баща,
братовчеди, колеги, приятели,
всички твои любими неща.
Вчера, днес и във бъдеще време. ...
Мълчанието
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.
Прегръщам те. Треперя в унисон ...
Мълчаливо
Мълчах години. И не беше от инат.
Слушах как светът умее умно да говори.
Горчеше от изплютия му жлъчен страх,
ораторски маскиран, с древни аксиоми. ...
Богатите
Тя беше с белоснежна рокля,
ухаеше на хубав, скъп парфюм,
ходеше на високи обувки грациозно,
а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм... ...
Случка
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.
Умира старец там - на тротоара. ...
Полярната лисица
бяла като празна паница, хитра като грешна светица.
В снежно поле снове, сиромашки гладна, гладна от часове.
За зайчета диви се оглежда, с козина буйна като гайтан вежда.
Хване ли едно ще го одере, цялото, от глава до нозе. ...
Пеперудена душа
Аз исках всяка дума да е пламък,родена във вулканите сълза –разтапяща застиналия камъкпред дверите на твоята душа.
Аз исках всяка стъпка да е полетв помилвано от залеза небе,във хра ...