Стихове и поезия от съвременни български автори
Запознанство
Златна с небесен ирис. Вода в пустиня за напуканото ми тяло.
Може да учи в полицейска академия или да е спортен журналист,
да пише детски книги или да продава сладолед.
Шепне, трака с вилицата по чинията, реже картон, ругае, но аз пак заспивам, ...
Вали, вали.. у мен.
Вали, вали.. Така вали,
че небето се разпада върху мене!
Дори подземните води
покланят се на смръщеното време! ...
Нарисувах те
Нарисувах те зашеметен,
в няколко щрихи те нарисувах.
С мисъл, с тишини и с думи.
С пръсти, с устни и със сърце. ...
На небето всяка птица му е нужна...
най-тъжната страна ще си обърне.
Осъденият няма глас, а рамена.
От тишината му какво да си откраднеш?
Не съм звезда, която във нощта ...
Табуни
Вл. Висоцки
Спрете се, мои табуни,
нататък е бездна!
Спрете! Безсмислен е вашият ...
Лудория
Ей-така, за лудория -
досущ на Дон Кихот
достойна рицаркиня.
И вместо страшни воини, ...
Нощен хоровод
Селения под три луни заспали
на един печален град,
вълнения на тъй жадуван свят
събуждат се пред мен смълчани. ...
Плен
но ти потъпка всяка моя надежда.
Исках да изляза от черупката си,
но ти се оказа най-голямата пречка.
Желаех да съм птица, ...
Изчанчено по водолейски
Небе, луни, блестят звезди,
тъгуват хорски самотери,
небесен лун, лунят блести,
хоруват лунни неботери. ...
По цветния мост
ще тръгна с еднопосочен билет,
вкорениш ли се дълго в земята,
неусетно умира мечтателят в теб.
Чувствата стават неудобство, ...
Вярващ човек
грабна мътен потоп.
Светлината извира
в тънък слънчев вързоп –
още носи надежда ...
* * *
Порасна ти, макар и без баща.
В живота борихме се с тебе двама,
но бързо, Синко, ти напусна таз земя.
Защо завинаги от мене си замина? ...
С красивите - тъжни обувки...
сега изглеждат издрани от непосилните лутания през самотата...
Толкова пъти се спъвах в болката и лъжите ти,
но устните ти винаги се усмихваха загадъчно...
Сега кутията е прашна, обувките не стават за носене... ...
Къде го чукаш, къде се пука
А мислех днес да пиша за любов…
И музата любовна ме споходи,
но нещо в кръста ми изпука, ох!
Май Купидон погрешно ме прободе… ...
Неочаквано мило видение
тъй ненадейно се случи това.
Прелестно, бяло кокиче,
къде си било до сега?
И защо са твоите очи натъжени? ...