Стихове и поезия от съвременни български автори

256.3K резултата

Невъзможната любов

Слънчо днеска рано стана
и протееегна под юргана.
Бе сънувал цяла нощ,
как на Месечка е гост.
Скочи бързо на крака, ...
967 8

* * *

* * *
На Бобо
Беше есен дъждовна. Тежеше калта
по измръзнали мравки. И корени. -
Като топка от слънце в деня ни влетя! ...
824 5

Сушаво не/битие

-
На портата – ръждив е катинарът
под негостоприемната верига.
Изтраква. Но ги няма вече старите
да видят, че ги помня. И пристигам. ...
895 9

Ти имаш път

ТИ ИМАШ ПЪТ
На Ст. Керемидчиева
Ти имаш път, на хората обречен,
на вярата, че раят някой ден
в душите ни ще бъде сътворен, ...
1.3K 7

Безкористно обяснение в любов

Този град и до днес не ме приютява...
Тази Варна е мащеха за разбити сърца...
А аз ù се вричах до корени и изоставих
най-светлите си приятели, най-топлите ласки и любовта...
За да слугувам сега на прегърбени принципи, ...
988 1 22

Възкръсване

Ръцете ти са сънища.
Косите ти са буйни клади.
Нозете ти са пътища.
Сърцето ти е паднал ангел.
Ако не вярваш в любовта, ...
739 3

Не всеки носи сърце за да обича

Не се чудете на хорската омраза,
завист глупост или простота,
не всеки носи сърце за да обича,
и не във всеки има доброта.
Наглед прекрасни хора със усмивка, ...
1.3K

Какво е любовта

Какво е всъщност любовта?
На вид невинна, нежна, мила,
но питам се тогава аз,
защо толкова сърца е тя разбила?
Като в приказка добра ...
822 2

Безименна болка

Зова те за помощ,
протягам ръка,
но отговор няма сега.
Избегнати погледи,
удар в прахта, ...
967 1

Живот и смърт

Голяма глупост е животът наш,
живееш малко после пък умреш.
През времето му кратко мислиш баш,
че майстор бил си, а пък то, не щеш,
човек обикновен наричат теб, ...
736

Всичко си отива

Дали защото всичко си отива
са мислите ни странно боси?
Във кошницата на нощта изстиват
недоизречените ни въпроси...
И няма вече никакви гнезда, ...
1K 15

За любовта си

За любовта си много съм написал,
а и да пиша още не съм спрял,
туй свято чувство за мен има смисъл,
без поривите му не бих живял!
Аз бях едва шестнадесет годишен, ...
669 1

Нереална реалност

Нереална реалност
С изпъчена гордо човешка осанка,
с душа до ковчег депозирана в банка,
с крака, изкривени от вечния бяг,
с охлузени плещи, от дългия впряг, ...
1K 3

Безмилостно жесток (сезон)

Сезон на любовта ли е - кажи?
Разкрий пред мене, не мълчи.
Листата капят тихо, бавно,
дървото плаче жално, жално,
прощава се със своите листа, ...
1.1K 1

Слънцето в сърцето

Тая сутрин слънцето изгря със кървави лъчи
Опарих се и тръгнах да прегръщам го с отворени гърди
И ей така си слънцето залезе
И изгря и кървава Луна
И вечен студ в душата пак навлезе ...
708

Всеки има право на щастие

ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ЩАСГИЕ
На младини човек е така красив
и луда, и гореща глава има,
но той иска да е вечно все щастлив,
макар че на есен се готви за зима. ...
1.1K 4

* * *

Харесвам очите ти. Сини, черни и зелени.
Няма нужда от приказки. Когато впил си поглед в мене.
Зениците ти са черни дупки.
Унищожават всичко живо.
А ти отново свеждаш поглед. Отново срамежливо. ...
725

Луднал от вдъхновение

Горкият Киро, вчера взе че полудя
- не че беше читав по-преди...
нещо в него сякаш бурно прекипя
и вижте в стиховете си какво реди.
Любовта бе едничката му тема, ...
1.2K 3

Звездата, която засенчи голямата луна

Денят свърши.
Настана вечер.
Изгря луната която скри звездите,
с изключения на една звезда,
която засенчи голямата луна, ...
647

Несериозни неща

Веднъж един уплашен
мъж ме погледна
намигна ми
хвана ме за ръка
заведе ме в мола ...
1.2K 6

Разплитане на лунни плитки

Цяла нощ със губерки от тръни
шиха свойте шинели щурците.
Тежки шатри в потока опънаха
и завързаха с водни уплитки.
Приземи се в тревите луната – ...
815 9

Мечтания

Понякога ми стига да знам
че те има
само поглед
докосване
една единствена изписана дума ...
601 1

Сол

О, дай ми вече солени дни и късни нощи!
Бели устни на фона на червени лица.
(Пак ще изгаряме. Забравяме още
подробности като слънцезащитни масла.)
О, дай ми морска сол по езиците ...
945

Толкова колкото

Толкова значи траело
едно щастие!
Колкото
да запалиш огън в огнището,
да свалиш вълнените чорапи, ...
709 2

Спомен

Вървя по незабравената улица,
самият аз - забравен от света.
А споменът пищи като улулица
в настръхналата пустош на нощта.
Целунахме се точно тук - зад ъгъла, ...
857 5

Приятелство

Приятелство
Живееш до мен,
а аз не те забелязвам.
Вървиш покрай мен,
но аз се заглеждам встрани. ...
797 4

Ръцете на жената

Ръцете на жената са всеможещи!
Приспиват с ласки малкото дете.
Прогонват мислите тревожни
от осиротялото сърце.
Ръцете на жената са енергия. ...
653 2

О, съдба, съдба

/на моите родители/
Те всичко направиха за моя сън
и мечтата стана реално същата,
сега, когато аз съм някъде навън,
чакат ме там – сами пред къщата. ...
708 1

Не помниш ли?!

Господи!... не помниш ли?!...
нали съм направена от твойто ребро
и ти застилам всяка нощ
горещо от страсти трънливо легло ,
аз съм тази, ...
753 6

Тихо, любов

Тихо, любов. Идвай на пръсти.
Не натискай звънеца. Не викай.
Пред вратата оставяй обувките мръсни
и тихичко влизай.
Тихо, любов. Не ме викай по име. ...
1.3K

Малиново

Малинови устни,
малинови страсти,
опивам се лудо
във летния зной.
С малиново вино ...
1.3K 10

Пролетно настроение...

Пролетно настроение...
По още сънните дървета,
из още празните гнезда
комета слънчева зашета
и весело се заигра. ...
650 1

Чудаците…

Крилатите хора просторът зове,
че дух на орел в гърдите бушува,
че претясно е за тяхното сърце
това, което с пари се купува.
Безсребреници с пернати рамене, ...
1K 11

Бисер на Тиквата

За да се успокоели най-подир хората,
Чобанов и Орешарски не трябва да ги има.
Туй изръси тоз, що властта иска да взима.
Да си ходи на село да копае с мотиката,
защото явно не разбира от политиката! ...
689

Душа

Душата ми е вопъл Душата ми е стон
Душата ми кърви на черен празен фон
Душата ми е мъка и страдание
Душевно аз съм гол
Душата ми е отчаяние ...
632 1

Уморена надежда

Очи подпухнали жадуват...
За миг внимание и нежност!
Във ритъм луд,
сърцето да препуска!
Като хиляди мустанги, ...
756 4

Кладенец

Кладенец имаше в тази гора -
някога, много отдавна,
даваше бистра, студена вода
щедро на пътници жадни.
Всеки се спираше. Дългият път ...
2.1K 1 16

За последно

Притворена врата...
Чаршафи, разпръснати по пода,
пропити с аромат от вечерта
и спомена за нещо лудо.
Чаши от шампанско... ...
684

Букет теменужки на прага ù

Градчето отдъхва. Пълзи тишина.
Жадни за дневната глъч, суетня –
тротоарите пусти, вяло провлачват
бродните стъпки на странник в нощта;
Преплувал за миг тесен сноп светлина, ...
1.4K 2 15

За стадото

За стадото
България е стадо без пастир,
крета в мрака без посока,
само вълци в кървав пир,
редят съдбата му безока. ...
1.1K 1 3