Стихове и поезия от съвременни български автори
Красива си
Красива си. Колко си красива!
Естествена, усмихната, чаровна.
И точно в тези простички неща
се крие силата ти - покоряваща, огромна. ...
Писмо до небесния пастир
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?
Не е ли облакът – изплакал скръб, ...
Аз съм
Пази го, то на теб разчита.
Колко ли ръце го бяха раздрали,
но то не спря да ги обича...
Аз съм дъждът, който вали. ...
Тясна дреха
В тясна дреха ме обличат
завистливите очи,
с тънки устни ме изричат
присмехулно да звучи ...
Ода за простотията
Покланям ти се ниско, доземи
и все те мъкна като кръст на шия.
Ела и всичко скъпо ми вземи!
Заливай ме със клюки и интриги! ...
Лъх пустинен
сякаш космосът грешно измислен е:
грее супер луна, нощем падат звезди,
но животът реален е мистика.
Дъжд без облаци, слънце без синьо небе – ...
Приказка
безбрежна, феерична тишина.
Усещах как жестоко те болеше
избликналото чувство за вина.
А сватбената рокля белоснежно ...
Мегало
Момиче на юга,
на созополска къща с чердак,
на бели дантели,
през които прозира ...
Табу
На самотата в пустите усои
Иззидах този непристъпен храм
И днес се спирам с мъдростта на жрица,
Обречена, без право да ти дам ...
Липите под твоя прозорец
Спонтанно нахлуват отминали дни
във спомен, прояден от мисли.
Заемат местата си – както преди –
вълнуващо нежни и чисти. ...
Стаята
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен рефрен
профучават коли, колелета.
Аз стоя със замръзнала пот, ...
И без да те има
В хиляда страници - виждам те.
Целият в мастилото ми...
Странно е... Не те искам вече...
А се хващам да те изричам. ...
Фъстъци в шепа
Виждам, завръщаш се при мен,
Кажи как премина твоят ден?
- Като всеки друг, един и същи,
Нося само умората вкъщи. ...
Неизбежна любов
oчи, влюбих се в теб в мига, в
който бог нареди.
Като те видях за първи път, сърцето
ми претръпна не можах да си поема ...
Стихо-разказ за една демократка
Громеше бясно комунизма и социализма...
Издигна се. И стана депутатка...
... В парламента влиза.
Ще гласуват ...
Камък на място
И го оставих да седи на тъмно,
да охладнее от врявата на времето...
... сега погледнах го...,
и мислех, че може нещо да е избледняло, да има вече други смисъл, ...
Виж, Любов заваля
В късчета синьо небе,
сложил си Вечност омайна.
Може би, самовглъбен
с тихо внимание мамиш. ...
Една вечер в Страната на спомените...3
Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус... ...
Опустошение
блъска се във всичките посоки.
И ще прелее, ще се срине,
покрай всичко ще премине.
А този път със вик ще разруши света. ...