Българино, кога ще си решиш съдбата сам,
по-покорно, овчедушно племе аз не знам!
Холандският експерт Бакас ни дава "съвета"
(вместо да си вземе за Амстердам билета)
да "внесем" 1 милион гейове и чужденци, ...
Влезе под кожата...
Сложно е! Грубо, лишено от задръжки...
А вкъщи има толкова ненужни страници,
граници, чертаещи посоки към ненужното...
Изкуството изисква жертви, ...
Когато си отивам, ще е тихо,
ужасно тихо... Звънкият ми смях -
бездомниче натирено - ще хлипа,
превито там, до къщния ни праг.
Прекрачиш ли го, капчици солени ...
Багажът по-лек е, когато двама го носят...
Куфарът не толкова тежи, когато на двама ръцете го държат...
Натрупай толкова спомени, дори излишни, че за багажа свой да забравиш ти...
Ако много, много и на мен ми дотежи, ще ти предложа на първата гара да го захвърлим, просто така, без много да му мислим ...
Още не обичам тишината в теб,
понеже всичко е игра на думи
и се скитам тъй отчаян, клет
по течението на реката Струма.
Аз пътувам си в смъртта до пет, ...
Обичал ли си някого така,
че себе си заради него да потъпкваш?
Да ти е той единствената радост на света
и всеки ден все повече да го обикваш...
Да липсва на душата ти дори. ...
благодаря за цялата любов, която сте ми дарили!
Надявам се да съм отвърнала със същото...
Искам да ти кажа нещо,
да го изрека без дъх…
Може да звучи зловещо, ...
Очите яхнаха крилата.
Отново започва отчуждението и изпитването на волята.
Чудя се, кога ли ще приключи това лутане,
през визуализиране на бъдещи възможности и вероятности.
Колкото и много, ...
И шепот, и сподавен вик - една тъга, която ме намира
прибира ме в горчиво-сладък миг,
ограбва ме, отнася ме, умира...
И една молба, копнеж по края
ловко в мрежите си ме оплита, ...
Бъдете живи, здрави и щастливи!
Нали това от памтивек се казва.
Аз бих добавил още – работливи!
От мързела човек се охайлазва.
Не чакайте късмет или сполука! ...
Небето се обгърна със сияние,
затрепка с хиляди искри-звезди,
съзнало своето очарование...
усмихна се, тъй както никога преди.
... Заплува бавно с ладията своя, ...
Разрошил пръските на стария фонтан,
усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...
Поизбелялата монета на новата луна
намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.
Размахваше рапири вятърът във своя си игра, ...
Една звезда от горе ме погледна
проля красива, мъничка сълза,
реших да видя и ръка протегнах
и тя в дланта ми тихичко заспа.
Застинах да не я събудя ...
Ти помниш ли животът в младост сладък
в колата с запотените стъкла?
Целувахме се с тебе до припадък
и галех две божествени зърна?
Когато ти, ефирна, се наместваш ...
Искам те сега
и в последния ми час да си до мен,
нека светът да е срещу нас ,
нека Ангела Свят да ни гони.
Нека, аз ще се бия за теб дори и със Смъртта. ...