Стихове и поезия от съвременни български автори
Годишни времена
Във всички времена годишни
природата е все красива,
но пролет, лято са предишни,
нам златна есен ни отива. ...
Достатъчност
Пренесена в поредното безвремие,
между два свята в мрачното съвремие.
Прилепнала съм в немите души,
Забулена съм... здрач сълзите изсуши. ...
Смисълът
не идваме на този свят
не
за този, дето ще ни духа.
И го ...
Приятелство
приятели добри.
Заедно сме преживели
и хубави, и лоши дни.
Незабравими мигове ...
Гощавка
шипове в простора,
със зъби яростни
небето си дерат.
Късат тялото му синьо, ...
Омръзна ми на мен!
Аз искам радостно да пея!
Да съм на гребен на вълна...
И искрено да се засмея.
Бих искал с горди стъпки да вървя ...
Вярвам
и залутан си в тъмното,
когато надеждата бяга,
когато бедите пристигат по съмнало
и мъката в примка те стяга, ...
Пленница
и сгушена на топличко, заспива.
А някъде далеч една звезда
през облаците черни ми намига.
Припламва в мене плахо вечерта. ...
На забавен (де)каданс
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,
вървях, вървях, вървях.
Земята, алчно-ненаситна, ...
Маски
идеал на онези в пубертета,
мисли, работи и маски
и разни тъй фалшиви краски.
Очна линия да сложим, ...
Приказка за ревнивата царица...
(приказка за пораснали)
Сама нощта е като притча
разказвана от ветровете,
луната е като поличба: ...
Във вятъра Пътя вградила...
Вирея така, нависоко,
по труднодостъпни места,
опасни скали в безпосочност,
надвиснала в бездна врата. ...
Майчината сълза
като ангел небесен
нежно милва с ръце
и приспива го с песен!
А когато притихва то ...
Невъзможност
Какво ли ни остана - невъзможност...
и никому несподелени диви страсти?!
Така ли сме орисани, защото...
лишени сме от мигове прекрасни?! ...
Не искам слабостта ти!
за да се чувствам силен...
Не искам да те променя...
Аз искам само болката ти...
твоя страх... мълчанието… ...