Мигът е по-справедлив от живота (като мен)
Затова ме е яд на невероятния ми ум (като мен)
Не е справедливо да си умен (като мен)
Това е сигурно (като мен)
Всичко е по-добре от това да си умен (като мен) ...
РАЖДАНЕ НА НОВИЯ СВЯТ
Изтръпнал е мигът от празнословия.
От скрупулите - сгушен е викът.
Мечти разхождат се в изгнания.
Стихът се къпе... във мълчание. ...
Тази пролет е в бяло облечена булка
и ухае на млада трева и живот.
От лъчите погалено, свири с гъдулка
медогласно щурчето под синия свод.
Тази бяла невеста с усмивка разнищи ...
На перона на времето, глътките Любов остават вечни...
Утринта е студена, защото си тръгвам...
приготвям кафе и целувам очите ти.
Нощта бе красива, но кратка,
прегръщаш ме нежно
и отново си сам на перона на времето... ...
Бавно пуша, цигара след цигара
и не виждам друго, освен годината в календара
Бавно животът ми минава
И като стръкче от нивята, слънцето ме подминава
Чувствата ми бавно изстиват ...
И пак, разбира се, кънти в главата ми желание -
да те прегърна, да обгърна раменете ти със плам.
И восъчно топейки се, изтичайки в омайности -
да слея твоята със мойта длан.
И как копнея за случайността, за срещата. ...
/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/
И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка. ...
В политиката - пълен провал,
в етиката - липса на морал,
промишленост - почти унищожена,
аграрна икономика - унизена.
Туй е на прехода равносметката, ...
*Само за хора, които търсят отмора! :)
Ей, карък съм днеска! Късметът ми липсва,
'Ич не ми върви. реката ме носи,
К'вото 'фана ше оплескам, със сажди посипан
важен ден, ама не би. във ден със въпроси. ...
Като дъжд
Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.
Упорито притопли скованите в мраз сетива.
Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.
Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.
В нощи като тази си ми нужен...
когато ми е трудно да заспя,
когато е студено и съм тъжна
или съм на ръба на пропастта.
В такива нощи мъчно се живее. ...
Милост за живите
Милост за живите, дето не паднаха ничком
и не избраха тихия дом на пръстта…
Имаха зъби да губят, не коленичели -
за кариера, удобства и пълен стомах. ...
Защо дойде при мен? Не те повиках.
И името ти даже не изрекох.
Дали те искам май не ме попита.
Отчаяние в молбите ти усетих.
Защо залъгваш се, че съм за теб жената ...
Усещаш ли дъха на цъфнали дръвчета?
Погали ли лика ти топлият южняк?
Дочуваш ли как пеят моите токчета,
по тротоара тръгнала към тебе пак.
Ръка до свойта топла гръд сложи ...
Ден трети. Тишината е остров,
сред море от неказани думи.
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна!
Някой всичкия цвят ми открадна, ...
„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея...”
Шекспир
Блед грим и пудра. Аркансил. Червило.
И руж по скулите фатално се търкаля.
Във Дания отдавна няма нищо гнило, ...
Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.
И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.
Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи. ...
БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА
Пропукана е къщата ни. Пада.
Разцепиха я центробежни сили.
Не плача. Не проклинам. И не страдам.
Погребахме ли всичко, Боже мили? ...