Стихове и поезия от съвременни български автори
Ода на лудостта
под формата на жълт балон
в ръцете на момиче.
С неистови усилия, неумолимо
тя го спука. ...
Боледуване
Едно настроение,
няколко мисли...
на глас полуистини,
другите блъскат ...
От утре знам
на Теб предавам целия товар
Ти променяш човешките съдби
на Теб животът ми принадлежи.
Всемогъщ, Праведен и Свят ...
След банкета
Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива... ...
Силната любов
да се радваш и създаваш нови,
силната любов е тази с която си готов
да забравиш себе си.
Защото най-важното е да обичаш, ...
Зимна приказка
ще останат приказна загадка за мен
Градчето зимна приказка сънува,
притихнало под снежно одеало.
И скални фигури в мъглата плуват, ...
Само ехо
крилете на утрото
и Светлината,
тежко се свлече.
... и... ...
Зима
Навън е зима белоснежна.
Студ леден е сковал земята.
Не носи радост - Тя метежна
тъга ми носи и заплаха. ...
Легенда за принцесата
Преди стотици години
в едно малко кралство
на една далечна страна,
високо, високо, сред планините, ...
Оптимистично
търси знаците по пътя си,
трябва дълго да пътува
изкушен от свят прекрасен.
Всеки има своя радост, ...
В затвор
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува... ...
Ден и нощ
Мълчанието вече не е чуждо.
Очите ми крещят със сто сълзи,
аз имам от спокойствието нужда.
Не са ми нужни питащи въпроси - ...
Под вол теле
под вола теле.
Понякога ,,намираше"
даже и по две.
Но дума не обели, ...
Силата
жестока е и раната кърви.
Не може тя в сърцата да утихне
от сведени в прискърбие глави!
Във мислите ни те са, във ума ни, ...
Безсилно
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия - ...
Моята Гибелна Участ
Не на любов, на война приличаше това помежду ни!
Кървав камък държа в премръзналите си длани, а той отказва да бие...
Върни се поне, върни се при мен за последно да ме доубиеш...
И без това не е живот, това, което подари ми! ...
Където умът не достига
Отвъд небето, отвъд нощта.
Там, където умът не достига
аз пак ще мечтая...
И връщам се в дните. В моя живот. ...
Съвременни палачи
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце. ...
Бяла прегръдка
дето нежно се плъзга по облия гръб на Балкана
и загръща града, голотата му страшна да скрие,
за да може и той пременен насред зима да стане.
Но се спускат коли и дълбаят релефни пътеки, ...
Момчетата от улица „Младежка”...
Момчетата от улица „Младежка”
невярващо пораснаха... Но факт!...
А връщат се във възрастта момчешка
те в спомените и щуреят пак... ...