Стихове и поезия от съвременни български автори
Доброта
Посветено на К.Т.
Доброто вградено е в нас,
родени сме с пориви чисти
и вътрешно шепне без глас: ...
От липсата ти не се излекувах...
и жадно към носа си ги гребях.
Паникьосвах се, не намирах утеха,
защото ароматът ти бе изчезнал от тях.
На кълбо в тях се сгуших, ...
Ключе
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
Пряспа
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...
Любовта на емигранта
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака ...
Родоотстъпници
направиха грях тежък, голям,
становището на съдия изтриха,
че чужденци да имат земя тук е срам!
Нямат нищо свято, нямат морал, ...
Утрото след дъжда
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...
Вечен живот или бърза смърт
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...
Копнежно...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...
Ястреб
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
Питам за Човека
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...
Жените на България
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...
Млад въстаник
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.
Буките в гората с радост го посрещат, ...