Стихове и поезия от съвременни български автори

256.4K резултата

Отивам си

Отивам си
Отивам си божествено сама.
Самотна по човешки си отивам.
Не ме погали никога с ръка.
Защо сега с ръцете си ме спираш? ...
1.2K 1 9

Завръщане

Някой ден ще са пълни очите ми
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане, ...
1K 21

Бъдни вечер

Тази вечер съм сбъдната -
като луна внезапно изгряла.
Аз съм твоята нежност – първата,
твоята истина закъсняла.
Искря във сърцето ти като бъдник – ...
714

Затвор

В далечината тя свети, блести
диамант, огрян от лунните лъчи
под синята планина и червените небеса
неспирно плаче тя и моли се за чудеса.
Кафявите очи се взират с последната ...
1.5K 1 1

Някой ден...

Някой ден... някой ден ще те имам!
Днес все още си само мечта...
Дни и нощи по друми ще скитам,
но към теб, все към теб ще вървя.
Нека веят вихрушки и хали, ...
1.7K 34

Пак за ПолитИка

След много кражби и афери...
Политикът пак се звери,
на всички иска да внуши,
че той проблема ще реши...
Но ще Ви кажа, според мен, ...
506

Защо го правя?

Нагледах се на смърт,
на отчаяние, на мъка...
Ще ме изплашиш с какво?
Със студа навънка?
Или с този в очите ти... ...
862 1 2

Доброта

ДОБРОТА
Посветено на К.Т.
Доброто вградено е в нас,
родени сме с пориви чисти
и вътрешно шепне без глас: ...
1.3K 17

От липсата ти не се излекувах...

Стоях пред гардероба с твоите дрехи
и жадно към носа си ги гребях.
Паникьосвах се, не намирах утеха,
защото ароматът ти бе изчезнал от тях.
На кълбо в тях се сгуших, ...
1.1K

Мortem sibi conscivit...

Това е всичко. Май готов съм вече.
Парче сапун, конопено въже
и табуретка... В мрака недалече,
зад двора на съседите, мъже
се карат шумно... А сърцето бие ...
680 8

Другата в мен

Ще се изгубя сред безкрайната вселена,
за да ме търсиш докато си жив
и ще те чакам като хищница ранена
да ме откриеш, за да чуя твоя вик.
И като тигър слял се със нощта ...
838 4

В събота и Господ си почива

Очи затварям. Искам да забравя.
Животът си тъче къделя във неделя,
когато тишината в мислите довява
била любов в очите ми преляла.
Била и не била, но още я бленувам ...
935 1 1

Ключе

А пътят е съвсем невъобразим.
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
765 9

Песента на петела

Песента на петела
Мъж, който никога не е ядосвал жена, се е провалил в живота.
На разсъмване петлите се раздират.
Спазват обичай вековен.
Мъжът вкъщи се прибира ...
949

Пряспа

Снегът навред застила.
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...
1K 1

Искряща надежда

Искряща надежда
Знам, знам, става ти студено...
Знам, плашеш се да не би всичко да е променено...
Не можеш просто с одеяло вълнено да се завиеш,
пред камината гореща да се свиеш ...
1.2K 7

* * *

Отронените мигове на времето
с други споделени
или дълбоко скрити в нас,
запазени за съкровения ни час
и съкровено споделени ...
725 3

Любовта на емигранта

Глъхне сред безкрайното пространство
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака ...
945 5

Родоотстъпници

Родоостъпници се проявиха,
направиха грях тежък, голям,
становището на съдия изтриха,
че чужденци да имат земя тук е срам!
Нямат нищо свято, нямат морал, ...
640

С Луната комбина

Самотно сиво кълбо, тонове прах,
първи свидетел на човешкия грях.
Гледаш нагоре, оплакваш душата,
колко емоции събрала е Луната?
Тази вечер Зорницата е цяла, ...
1K 1

Ах, самота

Ах, самота...
Нощем в търсене се лутам ...
Въпроси, безброй въпроси...
В сълзи обляна, ръце в юмруци свила,
аз тичам, тичам без посока... ...
678

Утрото след дъжда

Спомням си утрото след нощта,
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...
1.1K 1

Вечен живот или бърза смърт

Вечен живот или бърза смърт.
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...
697

Да съм меко одеяло

Не мога да съм меко одеяло
и с мен да те завия във съня ти.
Снагата ти да стопля отмаляла
във мрака отморяващо безплътен.
Защо ли под луната и звездите ...
1.5K 9

Моя привечер

Моя привечер строга, сивокоса,
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е, ...
998 8

Прочетени

Прочетени
На К.
Бензин и пепел. Дъх на безнадеждност.
Две пагубно преплетени ръце
се търсят в свят на посивяла нежност. ...
951 5

Копнежно...

Копнежно...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...
1K 2

Ястреб

В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
1.4K 3 10

Пито-платено

Кой кръстил го е Дявол, аз не зная.
Огледах го - съвсем на мъж прилича.
Почти като Адамовците в Рая.
Е, само дето в черно се облича.
И погледът му е като на хищник. ...
1.1K 9

Най-красивата награда

С руси къдрави коси,
с очи големи тъмнооки,
с краченца боси,
радост то на мене най ми носи.
С усмивка като изгрев слънце, ...
1.2K 1

Вход - свободен

Отворих сърцето си, макар полуздраво:
да влезеш, ако искаш, да тръгнеш - ако можеш,
поставих табелка с посока „Наляво”,
поръсих трошички за по-нагледно даже.
Пътят е кратък, без тръни (обещавам!) - ...
991 2

Питам за Човека

Какъв е питам се сега Човека?
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...
565 1

Не чу сърцето

Дали от тишина не оглушава,
една любов, щом мисълта крещи,
дори устата няма да остава,
викът душевен, яростно кънти!
Не чу сърцето думите желани, ...
782

Мълчи ми се. Не ми се говори.

Мълчи ми се. Не ми се говори.
Излишни думи няма да редя.
А и защо ли?
Като и капка не остана от любовта.
Виж, погледни. ...
1K 4

Притча за слънцето и луната

Летях във Космоса навън
и свирех лунната соната.
Под лунно-слънчевия звън
венчавах слънцето с луната.
Представих се, че съм звезда ...
1.6K 4

Детско стихотворение

Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката ...
1.8K 8

Жените на България

Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...
8.1K 34 38

Сгрешено безвремие

Питат ме, моите приятели,
защо стиховете си творя
тъй мрачни, тъжни и тежки.
Не знаете ли?
Себе си разтварям, ...
761 4

Млад въстаник

Равното, където до нивята свършва
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.
Буките в гората с радост го посрещат, ...
666 2

Къща на дърво

На едно дърво пред нас
къща на дърво си имам аз.
И когато търся свобода,
аз се качвам на дървото,
спокойно на мечтите да се насладя. ...
1.3K 3