Стихове и поезия от съвременни български автори

256.4K резултата

За дядо

Всеки път щом стаята погледна,
тъй празна, глуха и сама,
за тебе, скъпи дядо, аз се сещам,
за теб и твоята добрина.
А ти сещаш ли се, скъпи дядо, ...
677

Понеделници

Тъй, като тръгнат едни понеделници,
та го откарвам цяла неделя.
В дни, като тези, ми иде отшелница,
нейде, в пустинята, да се заселя.
Ту ще забравя да включа пералнята, ...
780 5

Желание

Искам да заспя за хиляда години
Да не чувствам мъка, страх ...
Да не гледам тези посърнали лица
И тези сълзи в очите им
Искам да крещя Боже помогни ни! ...
951 2

Втора

Винаги съм втора. Колко жалко!
Винаги - на крачка от успеха.
Винаги не ми достига малко
да осъмна в рицарски доспехи.
Някой все е по-добър от мене. ...
683 2

Песен за детелинката

ПЕСЕН ЗА ДЕТЕЛИНКАТА
Детелинке, стръкче диво,
детелинке – символ скъп,
бий сърцето ми щастливо,
че те срещнах аз по път. ...
729

Ти съществуваш

Тебе чаках животи, влизах в разни тела,
изкушен бях от чар и усмивки красиви.
Скитник бях по неволя във слепи сърца.
Уморих се да вярвам в любови фалшиви.
Търсех те във очите на всяка жена, ...
896 3

Тайната мечта на детството

Детство наше толкова кратко,
всеки спомен към теб ни връща,
детство наше толкова сладко –
на горчивия живот то отвръща.
Всички тайни в усмивка скрити, ...
656

На края на света

Там, на края на света,
там ме потърси, там ме намери.
Частици от моята любов
ще оставя по пътеката след мен.
Сърцето ти като куче ...
865 2

Пореден полет

Виелица обвиваше дома ми, но и моето сърце,
мръзнех сам във клетка като славей без крилце.
Пръстите ми трепереха и виждах сам дъха си.
Вечерите бяха дълги, а дните ужасно къси.
За топлата прегръдка си мечтаех лудо аз, ...
1.1K

Минорно с поука

Животът си отива, ей така си отива.
Просто така. Изведнъж. Без да каже мотива.
Както стъпки се губят по пътека трънлива.
И небето порои над земята излива.
Животът си отива, ей така си отива. ...
1.1K 1

Отворих пътната врата

Отворих пътната врата.
И видях улицата празна.
Почувствах, че съм сам в света
със Самотата безобразна.
Наоколо бе пустота... ...
532 1

Не предполагах, че толкова боли...

Не предполагах, че толкова боли…
Не знам дали изпитвам болка
или обидата ми повече боли?!
Не знам дали обзема ме студа
или мъката смразява ми дъха?! ...
849 13

Те

ТЯ
Тя е облечена в дрипави облаци слънце,
тя разтваря ръце да прегърне,
а всъщност свива юмруци...
Очите ù са падащи звезди ...
1K 3

Добрата книга

Добре написаната книга
чака своя си читател.
Дискретно тя и му намига
да ù стане почитател.
Готова е да се разлисти - ...
719 3

* * *

врата с трясък затвори
зазвъняха хиляди измръзнали звезди
бе ослепял
птици отлетяха
остана тръпчив вкус на смола
692 4

Не се променяй!

– Не се променяй ти, не се!
Бъди като във нашта младост –
и в мислите ти се чете
все тази сладка ретроградност.
Но времето върви, поглеж, ...
667 5

Как паднах от една камбанария

Едно пътуване ме бе отвело
в едно почти обезлюдено село.
Поскитах в уличките му, и там
попаднах на запуснат божи храм,
с врата откъртена и праг изгнил. ...
737 6

Не обещавам

Искаш да те забравя?
Как да забравя, че след
залез слънцето изгрява?
Искаш да те оставя?
Трябва да помисля - ...
934 16

Опит за завръщане...

Опит за завръщане...
И де ги ония години?...
И кой ги разгони?... Защо?...
Във бъзе и тъжни руини
и птица не вие гнездо... ...
759 3

Всичко

Странно страстно, даже откачено...
Неописуемо е - еуфория, екстаз.
ВСИЧКО, всичко ни е позволено!
В Едно - любимото ми Аз и Аз!
677 2

Кой знае...

Тя идва и си тръгва с многоточия...
В зениците ù стихове се пишат.
Отпива бавно виното. Нарочно.
Докато Той на пресекулки диша.
Той знае, че ще бъде пощаден, ...
859 2 5

Треска

Да горя -
да горя в най-синия пламък в живота ми,
да горя неистово,
да дишам от пламъци пушека и
жарта ...
1K

Рани за убежище

РАНИ ЗА УБЕЖИЩЕ
Какво пък, нямам рани за убежище,
илюзии на едро, устрем млад,
а само стрък непреболяла нежност.
И рамо, по-студено от приклад. ...
1.2K 9

Защо?

ЗАЩО?
Защо животът има правила
и защо ли трябва да ги спазвам?
За нищо душата съм си тровила,
а сега истории разказвам. ...
1.1K 2

Уморих се да летя с мечти

Прекрасно утро. Влюбена пролет.
Защо сърцето бие? Както преди.
В небето е толкова скучно,
че се уморих да летя с мечти.
И разни роли с теб играем ...
959 2

Time 🇬🇧

Time
I opened my eyes and I saw a rose,
red and warm, but I did not care.
I turned around, and saw brownish fields
with bitter blowing winds and yellow mists… ...
1.4K 1

Продължение №16 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №16 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Софийски период
Събрахме се във София накрая.
Това бе нашата мечта.
И трябва тука да добавя ...
802

Продължение №15 (поема за баща ми)

ПРАДЪЛЖЕНИЕ №15 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Със село контактуваше баща ми.
Но ни веднъж там не отиде!
След всичките семейни драми
не искаше там да се види! ...
864

Аман

"Не пушете, господине, убивате се!!!"
Като меч забива учтивост във гръдта ми,
бавно и жестоко.
"Знам, че друго влиза по-дълбоко
от цигарения дим ...
1.2K 1

Where dream blends with reality 🇬🇧

I go to sleep late at night
I cuddle you to sleep in my arms.
There is something magical in this sight
And there is nothing disturbing, nothing that alarms
My mind that something could ever go wrong ...
1.4K

Come into this night… 🇬🇧

A chill settles upon the land
But do not let it into your heart,
Do not let your life become bland,
Do not let us grow apart.
A chill settles upon the land ...
1.4K

Faith, Hope, Love

The Sun is rising
over the Lord's land,
everything wakes up
and the hatred melt away.
With Your glory ...
681

Из цикъла "Уолт Уитман"

1.
Уолт Уитман,
не съм ти чел стихотворенията, бате,
но разбрах, че е адски модерно
да се споменава името ти, ...
1.5K

Крило за закрила

Ти няма никога да разбереш
цвета на дългите ми листопади.
Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда.
И колко къси са каишките ...
842 17

Башка луда балканлийка

Башка луда балканлийка
ситно ситни ръченица,
жупел хвърля, огън диша,
снага вие кат змеица.
Под нозете й жарава, ...
1.8K 1

Неизживяна жена

Годините вече бързо си отиват,
препускат с дървен кон на галоп.
Аз все тъй катеря урвата дива,
наречена нявга от някой живот.
Не мога изобщо да го спра, ...
875 8

Корени...

Корени...
(триптих)
1.
И тръгнаха си: майка ми, баща ми
за място Злачно, както казват, горе, ...
821 3

Емигранти - Цикъл - "Умираща България"

- ЕМИГРАНТИ - Цикъл - "Умираща България" - Стих. "Скрити отражени"
Емигранти
Този който е навсякъде – е никъде! - Сенека
Изгнаниците са погребани мъртъвци! - Мактуб
Не, вие не сте българи вече! ...
995 8