Стихове и поезия от съвременни български автори
Пролетно
Не ми подарявай цветя.
Нека светят в земята!
В огледалния свят са очи -
на добрия отец светлината! ...
Буря
свъси се небото.
Вятър беше,
просълзи окото.
Стана тъмно, мрачно, ...
Сън на пролет
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...
В съня ми сме аз
и всичко което бях някога ...
Покана за чаена церемония
Надничайте през тънките завеси на моите отворени прозорци.
Аз мога тънка питка да омеся - за свиден гост или случайни хора.
Надничайте. Живот като по книга: жена ми спи и вдъхва топла вяра.
От топлото ù тяло се надига прозрачно-тънка медоносна пара. ...
Завещайте любов
Димитър Казаков – Нерон
български художник (1933-1992 )
Завещайте любов на децата си!
Оставете им много и много... ...
Има и такива думи
щом са чути от хора любими,
те наслагват чернилки и гневно редят,
отровните мисли, без рими.
Има думи, които засядат в гръдта, ...
Акорд мажорен
Намерих се във късна есен
от заминалите, най-влажна.
И бяла съм в зрелите си сокове
измамно топла, чиста и смирена ...
Щастие
от шеги по усет и по труд
или лаконичния квадрат
на трибуквената дума... шут.
***
в пепелника на масата ти
и подлудява
бездомни с очи.
Къса, раздира, ...
На един поет
Кажи защо умуваш, друже?!
Аз виждам, че си още нужен!
И твойте песни за цветята
отекват вътре във душата ...
Квачка без спирачка
Ах, каква си, мила – кавачка!
Как успя без грам спирачка
да нанижеш скъпата си бричка,
под беседката ни в градската горичка? ...
Шах и.... мат
но белите останаха без пешки,
а черните посрещнаха смъртта
след груби офицерски грешки.
Остана пусто бойното поле, ...
* * * Изповед ****
в нощтa се лута сам сама.
Бедна, изхабена, разпиляна
сълза пролива в черната тъма.
Черни дрипи носи тя, ...