Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Бог те милва притаен

БОГ ТЕ МИЛВА ПРИТАЕН
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан. ...

Sanvali

Поезия » Философска

1.3K 1 7

Любовна драма

Огнени сърца - любовна драма,
символ на безкрайната любов,
обич и сълзи - игра за двама,
отговор на истинския зов.
Истината - пътят към жената, ...

Ivanteh

Поезия » Любовна

1.1K 1

Неверник

Кавалер е този зимен здрач.
Намята ме със своя сив балтон,
подава ми ръка и през снега
полекичка ме води към дома.
Но верен ми е само миг до два. ...

Eia

Поезия

918

Наситено бяло

Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха. ...

danda

Поезия » Друга

972 12

Продължение №14 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№14 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Пребиваване в Първомай
,
След моя Острец злополучен
се върнах аз във моя край ...

Hekredel

Поезия » Оди и поеми

792

Продължение №13 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№13 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
За малко пак се разделихме…
Щом майка ми дойде при нас,
в Острец се всички настанихме,
баща ми само не бе с нас! ...

Hekredel

Поезия » Оди и поеми

838

Продължение №12 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №12 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
А всяка събота следобед
си идваха със камион…
И тъй измъчените роби
поглеждаха и своя дом! ...

Hekredel

Поезия » Оди и поеми

864

Продължение №11 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№11 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
А в село наш`те комунисти
решиха да си отмъстят,
и пак с ръцете си нечисти
решиха да ни отстранят! ...

Hekredel

Поезия » Оди и поеми

858 1

Път

Път, потънал в сняг и тишина,
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...

Arman-lewon

Поезия » Друга

1.7K 1 14

Несебърско лято

Колко е жива и колко е топла
твоята плът под ръцете ми!
Пленник съм, пленник съм, хвърлена котва
в летни пространства безесенни.
Всички сезони и всички години ...

Смиф

Поезия

1.2K 14

Чаша вино за Нея

Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,
аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.
И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,
октомврийският смог се разпръсна по целия свят.
Есента ме покри под крилата си мокри и грешни, ...

yotovava

Поезия » Любовна

1.2K 15

Затворена

Изгубих те преди да съм те имала.
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена, ...

streptococcus

Поезия » Любовна

853 2

Сбогуване

Дошло е време с близките си да се разделя,
настъпил е моментът да напусна таз земя.
Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,
подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.
С всички мигове дарени ми от вечността, ...

jago

Поезия » Философска

646 1

На Л.

Как да кажа, че не си ми липсвал?
Аз всеки ден умирах от това.
И как да вярвам, че си искал
с мен да бъдеш, аз изтлях във самота.
И как очакваше да бъда силна?! ...

giovana87

Поезия » Любовна

862 2

Зима

ЗИМА
Как красивите снежинки
политат през нощта,
танцуват, като балеринки,
в красивата гора. ...

vanq-88

Поезия » Друга

1K

Подсвиркване

на момичето с колелото от съседната улица
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели, ...

plami_lazyr

Поезия

1K

Уличният музикант

УЛИЧНИЯТ МУЗИКАНТ
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.
Фр.Ницче - ”Тъй рече Заратустра”
Той на ъгъла застава.
С инструмента си разказва. ...

vaesoli

Поезия

763

Кучешка история 2

Знам как да се спася от този свят.
Друг някой, по-човешки, ще намеря!
Където няма беден и богат.
Престъпни депутати. И мизерия.
Знам как да се спася от този свят. ...

paloma66

Поезия

898 1 8

Думите

Играя с думите като с деца.
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша. ...

laramaylin

Поезия

751 8

Уча се бързо как се обича

Земята, цялата се днес възражда,
погалена от пролетния вятър,
дълбоко във недрата ù се ражда
една любов - пречистена и свята.
Зачената от зрънце нежност ...

toxin

Поезия

1.1K 1 7

pin4e

"Каква жена, каква камбанария..."
възкликна преди време бай Евтим.
Познавам я и няма да го крия -
жена-камбана с чар неустоим!
Жена - по всички точки на естета ...

argonyk

Поезия

2K 1 22

Така не се обича

Така не се обича. Не. Не се обича.
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.
В мъгливите диоптри безразличие ...

Регина

Поезия

880 1 12

Понякога.... си лягаш със петлите

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти на румени боички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.
Морето потреперва от любов, ...

ANONIMNIQ

Поезия » Любовна

789

Обичам те (акростих)

Остани и никога не тръгвай,
Без спомена за моите очи
И без дъх, когато ме целуваш,
Чакал си ме винаги, нали?...
Аурата на Луната е във бяло, ...

Luna13

Поезия » Любовна

2.2K 4

Когато си отида

Когато си отида някой ден,
недей за мен, сълзи не проливай,
на моя стих ти остани във плен,
усмихвай се, от спомена отпивай!!!
Когато си отида някой ден ...

vasoto123

Поезия » Оди и поеми

822

Вятърът

От къде идва вятърът сърдит
та хората бързат така ядосани,
намръщеното лице е техен щит
и топлина под ръце кръстосани.
Запомни гласа на вятъра студен, ...

dragon

Поезия

623 1

Лош герой

Аз онази съм, която носи
името на хиляди жени.
Аз онази съм, която може
в ръцете си да го стопи.
И когато теб те няма, ...

crow-fravashi

Поезия » Любовна

658

Зловещо

Нощ, звезди, луна, пътека тиха,
влюбена прегръдка, нежност, смях.
Устни тръпнещи, любов изпита,
смачкани треви, целувки, грях.
Стон сподавен, парещи копнежи, ...

reinbow

Поезия » Друга

926 8

Не лъжи

Да не лъжа...
Ха...
И как да стане
Моля?
Значи така, а... ...

jaluktip

Поезия

839

Молба без последствия

Дните не минават никак гладко.
Вечер ги сънувам и без сладко.
Мъките очите ми стопяват,
гласове в ушите ми припяват.
Залезите в мен се утаяват, ...

koli4a

Поезия » Друга

662 7

Между два свята...

Между два свята...
Разливам се,
... бяла тишина,
със звуци на полъх
... поредна съдба, ...

Emalda

Поезия » Философска

942

Лично...

Сърцето ми разсече ти на две...
Погледнах се във криво огледало...
Неземна мъка сякаш ме обзе
и мислех - няма никога да бъда цяла...
Заключих се зад хиляди врати. ...

ambarr

Поезия

1.6K 1 1

Думите

Думите. Те са толкова странно понятие.
Веднъж те докарват до лудост - от щастие,
целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.
Друг път разплакват те - злостни и болни,
пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние, ...

EdnoOtkrovenie

Поезия

1.2K 2

Да спасим Странджа!

Горите искат да секат
и природата да опропастят,
та хотели да си построят
в Странджа, докато хората спят.
Мислят само за печалба, за пари, ...

hcs

Поезия » Гражданска

691 1

Докосване

Докосване
Колко страст и нежност
има в докосването
с върха на пръстите.
Глътка мокра тишина, ...

starkmaster

Поезия » Любовна

1.2K 2

Не си отивай

Не си отивай без с ръка,
да си загребал с шепа от земята...
Не си отивай, ей така -
сянка чезнеща в мъглата.
Шепа пръст вземи, пусни я ...

Lebovski

Поезия

697 1

Когато всички заспят

търси ме в чуждите целувки
губи се в чуждите очи
не чакай с мене утрото
объркващо света ти
обичай ме така ...

nimperfection

Поезия » Любовна

1K 2

Бих искал...

Бих искал до тебе, приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е
изваял каньоните вятъра - ...

Весан

Поезия » Любовна

785

Феята на цветята

Феята на цветята
Аз съм горска фея,
пред цветя благоговея.
В тревна къщичка живея,
ароматно хубавея! ...

manipuliram

Поезия » Друга

996 12

Среща преди раздяла

Вървеше бавно, обич ненагледна,
вървеше сам-самотен ти.
С носталгия някак ме погледна -
и тебе мъка те гори.
Поредна наша среща, ...

sandra44mateva

Поезия » Любовна

1.1K 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Бог те милва притаен

Любовна драма

Неверник

Наситено бяло

Продължение №14 (поема за баща ми)

Продължение №13 (поема за баща ми)

Продължение №12 (поема за баща ми)

Продължение №11 (поема за баща ми)

Път

Несебърско лято

Чаша вино за Нея

Затворена

Сбогуване

На Л.

Зима

Подсвиркване

Уличният музикант

Кучешка история 2

Думите

Уча се бързо как се обича

pin4e

Така не се обича

Понякога.... си лягаш със петлите

Обичам те (акростих)

Когато си отида

Вятърът

Лош герой

Зловещо

Не лъжи

Молба без последствия

Между два свята...

Лично...

Думите

Да спасим Странджа!

Докосване

Не си отивай

Когато всички заспят

Бих искал...

Феята на цветята

Среща преди раздяла

Опашка