Стихове и поезия от съвременни български автори
Дом
моят корен, България - рай!!!
От небето я гледах увлечена
и родих се от този безкрай...
От моретата синьото взела, ...
Кървав печат
Спуска се нощта.
В планината притъмнява.
Над смълчаната гора
луната плахо изгрява. ...
Бойко бил работил
според генерала радиостанция.
А Бойко "не бил на плаж", баща му му дал тена.
Искал и той да бъде рус и синеок.
Туй е поредната изцепка на "супермена". ...
Разминаване
ние,аз и ти!
Зима. Плаха гранка
вместо нас трепти.
Думите са бели ...
Само с обич
не позволявай да си ида.
Такава обич се дава
веднъж на сто години.
Недей я пропилява. ...
Заровено писмо
там където стоях и преди.
Морето застинало, сякаш речна лагуна,
златен килим под пръстите ври.
Там зарових писмо преди хиляди дни, ...
Епиграми от днешния ден
Политическото семе,
както бързо избуява,
щом не се плеви навреме,
ох, горко на таз държава! ...
Хайку...
Аз стоя във Вечността,
в миг на Сега.
*
Мисля за смъртта, ...
Лятно утро
Свети изгревът.
Тихо е, много тихо.
Акварелни капчици роса.
В тях се събира светлина. ...
***
прибра се небето...
светът отесня...
...а нататък...
и докрая... ...
Две шепи любов
Иззвъня телефонът в беззвучен режим,
а дисплеят разкри – непознат...
Но гласът различих – глас и тих, и любим –
на момиче от нашия град. ...
За истината
за всички
няма.
Не е създавана
до днес... ...
Мраморна сага
В парка, избелели
Статуи стоят.
Много са видели
те на този свят. ...
Прегърнал края
преглъщаш плам и студ що бие в тона
и виждаш хиляди съдби ненакърними,
лишени от любов и радост, рими.
Прекършени съдби загърбваш нощем ...
Ако ти кажа...
И така или иначе обратно никога не си го получих...
Ако ти кажа, че всяка нощ плача тихо и скрито?
Ще ме научиш ли да се усмихвам? Аз не се научих.
Ами, ако ти кажа, че светът ми бавно се разпада? ...
Вие
кажете ми, как съм днес...
Поставете ми диагноза,
премерете ми кръвното,
пребройте ми хромозомите ...
Обич
Усещане - за случване, за вричане
и за нежност. За обичане.
Залезът опарва докосващо
и целува вечерта. За споделяне. ...
Няма нищо по...
и нищо по-дълго от смъртта.
Покаяние
Било в Берлин навремето. Отците
на църквата осъдили жена,
за изневяра публично набита
да бъде с пръчки. Нейната вина ...
Очакване
И тази нощ си идват като псета
старите булеварди до входа ми,
с калдъръмена нежност и вярност
Авраамова събират нозе под прозореца. ...