Стихове и поезия от съвременни български автори
Далекоглед и разни частици
Не свети. Прозорецът угасна.
и гълъбът на нейния перваз
изсъхва върху някой перест облак
като клеймо за земния й стаж. ...
Есенен етюд
слънчевите дни?
Виждаш ли, небето рони
злато в долини?
Сивият врабец се свива, ...
Като секвоя
Самодивно разплела коси.
И във полет с душа, синьоплава,
поря облаци с мисли-мечти.
Вещенарка измислена. Аз ли съм ...
Философията ми
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам Огледало в теб!...
А затова, че Съвестта ми дреме,
И търся щастието в своя джоб… ...
Дянков - шеф на Руската икономическа школа
нальоках се аз славно!
Не, не се ази стискам -
за вас стипендии не искам!"
- Ама ние много се стараем - ...
Нощен стих
Китарно безвремие
събрало в мелодия
тишина и нежност. С уют.
Мистично усещане ...
Любовно писмо
защото в този ден ти падна от рая.
Слънчевите лъчи спряха да греят,
а небесните нимфи започнаха да ридаят.
Не си ти нито Елена от Троя, ...
Не успяхте
Колко пъти се опитвахте
моя свят да разпилеете?
Колко чаши пълни чупехте,
червеното ми вино да разлеете? ...
Компютърно издишане
болезнено е толкоз писане.
Светът все търсеше на времето опората
и сега компютърно издишаме.
Понякога ми липсват чуждите очи, ...
Когато
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,
когато утрото е някъде наблизо, ...
Не си отивай - така добре ми е със теб...
Достойнството ми и честта не предрешавай.
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би струвал без твоето присъствие?
Не ме погубвай отведнъж. ...
За морето със любов
Със полъха на синьото море,
море красиво, с приказни картини,
разхождаше се край брега дете,
дете с очи, като на морето Сини. ...
Есенни щрихи (безглаголно)
Циганско лято със дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.
Огнени ритми. Искряща жарава. ...