Стихове и поезия от съвременни български автори
Малкият
уроците на времето отлитащо,
докато още искаш да обичаш
и този свят на вкус да го опиташ,
докато още смяташ, че крилете ...
* * *
моите страхове немислими са
и след времето мислите рими са.
Тъй жалки буболечките отвътре лазят си
и без живот отиват си. И кратките пътища диви са! ...
Живот...
върху моето съблечено тяло,
топъл, сладък дъждец,
под дървото порутено, вяло.
Отпивам с глътки дълбоки, ...
Какво ще купиш
Какво ще купиш с крупна сума?
усмивката, добрата дума,
приятелството, красотата?
Или душевната позлата? ...
Уморен
Уморен от самота,
тъжен, беден, без обич,
затънал в безнадеждие.
Безкъсметен скитник ...
В очакване на дъжда...*
В електриково-синьо небето
от танцуващи мълни свети,
а в божествен каприз цветовете
нюансират стихийно подвзети... ...
В кутия
грабнах полъха на вятър,
хванах падаща звезда -
скрих я, никой не видя.
Сянката на птичи полет ...
Посиняване
заедно с очите си
по цял ден рисува
някакви сърца
по прашния перваз ...
Ти си любовта...
повея на вятъра във слънчев ден,
ти си любовта във чисто огледало,
ти си обич, свят... и мен.
Ти си любовта разхождаща се по паважа, ...
Аз, морето и нощта...
Някога в Атлантика...
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоят с бялата черта ...
Дали рибите виждат еднопосочно
Някой прострелва булевардния ритъм
по филма на Хичкок, кове методично земния ръб.
Дърветата са раними. Птица не иска да става свидетел.
Хора в сиви жилетки долитат ...
Жена...
а само твоята усмивка, ръка,
която гали, когато заспива
моята болна и тъжна душа.
Бъди нежна, с целувка в устата, ...
На спомена - тъга
а съзнанието ми изгрева чака... ли чака!
Потъвам някъде дълбоко,
където няма изгрев и светлина
и отчаяно се моля за покой - да се спася! ...