Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

* * *

Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик, ...
1K

Истинско и стойностно

С нови трепети
душата ми се храни.
Не ме владее
някогашно минало.
До мен са всички ...
1.2K 4

Откровения

Простичката мисъл -
че във всичко има смисъл...
това ни трябва днес,
сега...
Малко търпеливост, ...
615

Без име

Надникнах в толкова души,
но в своята така и не надникнах.
Подканих всеки да крещи,
но сам не смея да извикам,
че няма на света жена, ...
506 1

Първомайски безглаголен поздрав към всички възрастни

Лозунг в устата,
вестник в ръката,
шум във ушите,
сълзи във очите.
Слабост в краката, ...
1.4K 14

В теб ще грее звездното небе

Със мислите - неукротимите,
със красотата и на римите
ще те преследвам аз от "А" до "Я"
да те рисувам в пролетна боя.
Да те рисувам в белия си лист. ...
604 1

Везната

Везната на Съдбата се люлее,
а ний на рамената ù стоим:
издигаме се или падаме със нея;
със страх минутите броим!
Когато Слънцето очите ни огрее, ...
569

Дано...

ДАНО...
Отстъпих в спора.
Ще ме помнят внуците
като загубил и това сражение...
До днес вървях със стиснати юмруци ...
679 2

Затворник

Затворник съм от майката природа,
решила тя за ден да промени света,
от лято на зима да стане сега.
Стоя си в стаята и почнах да мечтая.
В този дъждовен и ветровит ден, ...
673

Подслушване

В събота, в неделя – скука!
В блока – гробна тишина...
Чу съседа си да чука
зад отсрещната врата!
И нали ченге е тайно, ...
965 6

Тъжен гурбет

Човекът тръгнал е на път,
оставил зад гърба си роден кът.
Тоз роден кът красива бе градина,
но челядта му се лишава вече не година.
Поглежда той назад с поглед тъжен, влажен, ...
698 1 1

Неангажираща любов

Обичай ме... неангажиращо -
не ме обсебвай със любов.
Дари ми вяра неумираща,
доверие от страст и зов.
Обичай ме... неангажиращо - ...
1.1K 2

Страната ни днес е... Бардакия

Окървавиха го - чужди и свои...
Ослепиха го този народ!...
И оставиха (за да го води)
на стотина слепци - по един едноок...
И вселъжат го хитрите свраки... ...
659 2

Просто така ли...

Просто така ли...
Просто така ли се пише за обич -
сядаш с лека ръка и перо?
Думички в ритъм, метафори, строфи -
нижат се в улей като дъжд из ведро. ...
652 1

Ако ти ме повикаш сега

Ако ти ме повикаш сега,
ако точно сега ме повикаш
и небето протегне снага
чак додето светът ми се взира...
Ако ти не дочакаш деня, ...
1.4K 5

Морето

Морето
Морето е мечта.
Морето копнеж.
Морето е любов.
Морето е страст. ...
570 2

Ти, любима!

Тя красива, мила, добра е.
Устните ù са червени като роза.
Целувката ù мила,
а кръвта ми спира.
Ръцете ù сръчни, красиви, ...
1.2K

Моят свят

Моят свят
Дали измислих този миг –
камбанен звън,
отмерващ
глътки въздух за душата ми. ...
1K

Лицемерие

Посветено на всеки, който открива себе си в тези редове :)
Мразя хората, които отказват да се борят -
такива като тях, животът ще ги пребори,
ще ги превърне във гадни, долни твари
и всякаква човечност у тях ще поквари! ...
613

Вдетиняване

Нощ и далечни звезди,
звезди, които погледът лови,
и пак онези птици нощни,
и пак тишината краси,
уморения, избелял сив град. ...
970

На моя дядо

Исках с мене поне мъничко да се гордееш,
да бъдеш до мене, когато бързичко растях.
Искам много "дядо" аз да те наричам
и да носим на баба заедно цветя.
Исках заедно да гоним синевата, ...
1.3K 2

Градът какъвто те направи

В простора, който търсиш из сенките на своя град,
не намираш ли щастие в сивото му ежедневие?
Из каменно-калните улици на своя град
не намираш ли ти копняното спасение?
Спасение - какво? ...
545

Пясъчен часовник

Любими, кой ден сме днес?
Да бъде вечна любовта ни!
Значение да има всяка дума,
прошепната във тихата ни вечер.
Любими кой ден е утре? ...
886

След зимната ваканция

От зимната ваканция прибрах се
с вълнение в моите гърди.
На центъра аз видях те,
ах, как липсваха ми твоите очи.
До банкомата ти отиде, ...
857

Вярваш ли си1 Ветре

Вярваш ли си Ветре, че не ме обичаш,
всяка своя стъпка на мен щом обричаш?
В нежните прегръдки на зелена пролет
с мене ще танцуваш в безгрижния си полет!
В летните пожари, пламенна и боса, ...
965 8

Истинска любов

Когато съм унила,
когато ме боли,
дори от другите да съм го скрила,
тя ще види и ще ме успокои.
Мъката си ще излея, ...
1.2K 1

Лесно обичане

Каквито са очите ти,
такова е небето ми,
каквито са ти устните,
такъв ми е дъхът.
И този сплит в гърдите ми ...
1.1K 9

Турист

Крача горе, в планината,
голф обул, чорапи, гети;
шапка – старата – с перата,
взел на внука тънки щеки.
Ех, че свят красив, бездумен ...
1.1K 3

Без-музие

Седя и мисля. Мисля и седя...
В главата ми летят стадо глухарчета...
Ще взема май че пъзел да редя
или във Форте-то да пускам зарчета.
Да взема още малко да помисля, а? ...
971 5

В съня ти

на Руми
Поспрях за малко в среднощния ти сън.
Картината оттам блестеше ярко
(с красотата на камбанен звън).
Виж, в средата на морето е изваян ...
978

Събор

Щедро слънце се надвеси
над земята плодовита.
Тежък плуг запори
почва тежка, жаловита.
И от слънчевите взори ...
725 8

С погубени мечти

Към мене слънцето поглежда.
С луната вечер си шептим.
Все още имам аз надежда,
че нещо можем да спасим.
И утре ще се видим двама ...
545 3

Тоалетният бисер на Бойко

Бойко пак показа си културата
във връзка с въпроса за прокуратурата.
След подслушвания на Танов телефон,
Бойко страхува се от тоалетен микрофон.
Бойко, овчарите студенти ...
688 1

Мечтите си лекувам със мълчание

И може би съм трудна за обичане,
когато съм неистово самотна.
От струна изтъкана е душата ми,
трепери ако някой я докосне.
Не искам брод сред моята Голгота, ...
1.3K 13

Извинете, кралю

Извинете, кралю, аз съм вашия шут
и в дълбоки поклони животът ми мина.
Бях забавен, за малко бях даже прочут
редом с вас на трапезата с кралското вино.
И тогава за миг се усетих голям ...
1K 12

Вятъpът

 
Вятърът
Топли пръсти вятърът разтвори
и косите ми разпръсна.
На ухото тихо ми говори, ...
594 1

За мъката

Каква е Истината
на живота?
Зародишът на семето
къде е?
Нима за кръста тежък ...
628 2

Възкръсна

Животът на Господ клонеше към края.
Смъртта Го погледна очи във очи.
Неравен и кървав бе пътят към рая,
по който Исус вдигна кръст да върви.
"– Разпни Го!"– крещеше тълпата отсреща ...
667 3