Стихове и поезия от съвременни български автори
Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Не се опитвам да те плаша... разказвам ти... с умряло его...
Животът ми до тук съвсем нормален,
улисан, тъй обикновен, несложен,
Той дълго от страни е наблюдавал ...
В ръцете ти
Косите ти, любими -
крила от черна врана, разпилени.
Очите ти, зелени до недопустимост -
събират всичките вселени. ...
За споровете
Не давам мир на моя опонент.
Аз в чуждата паница не надничам,
не давам да надничат и над мен!
Аз в споровете често се увличам, ...
Нов
и ето дойде.
Дали това
ще ме промени?
И дали за добре? ...
Незабравен
отдавна сътвореното от мен.
Не е чешма, градина или къща,
но път, от светли пориви пленен.
И някой в паметта си да прочита ...
27 юни
защо дошла съм всъщност на света,
да чуя отговора искам най-накрая,
Създателю, от твоите уста.
Все мисля си – това не е случайно. ...
Молитва
Чуй, молитва в душата си нося,
влизам тихо във светлия храм,
имам толкова много въпроси...
Знам, че Ти не наказваш с греха, ...
Не искам
преследват ни любовници - почти брутално!
Не мислиме за дни на равносметка,
затънали сме във съдбовна сметка!
Забравили сме целите житейски ...
Урокът на бащите
Защо валиш?
Да угасиш
пожар ли, юнски дъжд?
Недей! Грешиш, ...
Непонятно право
имал съм те с непонятно право...
проекция от градината на Едем
в моя свят тъй тихо се втъкава...!
Обичам те и влюбвам се, отлитам ...