Приготвила се е душата ми за път.
Родила съм се в грешно време.
Не бе такъв, какъвто исках аз светът.
Животът е капан за грешници.
Бях сляпа скитница, залутана във мрака, ...
Дори вятърът студен да те пронизва,
есента да чука на твоята врата,
усмивката си свята недей за миг да сваляш ти.
Всичко с красотата си огрей и сбъдни своите мечти.
Радостта дори и малка, важна е, ...
Не искам повече да се разкъсвам
между действителност и спомени,
сърцето ми да плаче, разумът да съска,
да търся в самотата отговори.
(Дали приех Съдбата за случайност? ...
Помня! Помня как по тинейджърски кичур нагоре към мене пълзеше.
Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.
Помня как с целувка изтривах му бръчките...
Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.
Помня и грях и падение! Помня възходи! ...
Заринат в пустотата на следобеда,
далече от смях, лъчи и дъга,
преобразявам се, забравен от хората,
във водопад от нощ и тъма.
Неспокойно пропадам във бездните ...
По стълбите, надолу към морето,
познах тревогите на твоята душа,
греховните въздишки на сърцето,
познах една жадувана жена.
Забравих гордостта си и целувах, ...
Не мога да повярвам, че се скъса
нишката на нашата любов.
Уж здрава, ала толкоз мръсна
чакам, ала няма послеслов.
Едно "Довиждане" ми спря сърцето, ...
Да бъдеш уморена, значи, че си лоша,
щом искаш света да млъкне покрай теб...
Ръка протягаш - викове отсреща,
подай ми я, но дръж я надалеч...
Аз знам, че станах егоистка ...
Изгреяло ясно слънце.Ясно слънце по Гергьовден.Та погледна от високо.От високо, надалеко. Та съзряло Свети Георги.Да препуска с бяла коня.По нивята избуяли,И по росните ливади. Та си срита бяла коня.Та си срещна млади моми.Млади моми с росни китки.С росни китки с бели ризи. Ой ви, вази, млади моми.М ...
Неспокоен е сънят ми тази нощ, мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя до телефона и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове, а вест от тебе няма, ...
Очите бавно давят се без дъх,
В ла бемол гасне последният нюанс
На дървената рамка насреща окачена,
Клавишник стар събира в дисонанс
Звуците на маслени бои, ...
Тази нощ ще облека онази рокля, червената.
Ще обуя най-високите обувки.
За теб ще бъда вече "променената",
а друг ще съсипе червилото ми с целувки.
Тази нощ забравям аз очите ти зелени ...
В Небивала земя, на остров, скрит от хорските очи,
там, где Питър Пан живя под слънчеви лъчи,
там, где изгубени деца споделят своите мечти,
би съзрял в небето синьо Бамка* да лети.
В Страна на чудеса, на 300 сънища от тук, ...
Не искам скъпо погребение,
нито жални писъци на гроба ми.
Не искам ничий умиление
и сладки приказки... отприщени.
Не искам ничий тежест на плещите си ...
Стоя и гледам те. И искам да повярвам,
че онзи вечен сблъсък помежду ни
утихнал е и бавно се потапя
във всяка следваща усмивка, в смеха ни.
Стоя и гледам те. Очите ти са мили. ...
От все сърце благодаря ти, Боже,
че пак съм най-самотен на света.
Кому е нужна връзка сложна,
щом може да живее в самота...?!
И още, Боже, искам да ти кажа, ...
Гледай облака - скитник!
Как бързо се променя, изплъзвайки се като дим!
Твоят образ е в него: пътуващ, променящ се, но невредим!
Погледни брега на реката!
Вчера зелен, днеска с оголени корени! ...
Лицемерието стана днес модерно.
Прекръстено е на дипломатичност.
Това абсурдно е, имагинерно!
И може ли да бъде идентичност?!
Човек в преценката си първа бърка - ...
Колко ти остана?
Мрачното в душите ни, облак в мечтите ни, десет цвята на сивото
И тази болка, в чуждите, в очите им, видях се като малка трапчинка
Пиеса с красив анонс, без аплауз
Свиди ми от себе си да дам, назаем, може би ...