Стихове и поезия от съвременни български автори
Деца
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.
Любов, полепнала в очите, ...
Колко му трябва на човек...?
Колко му трябва на човек
да онемее от обичане?
Понякога една сълза стига
да приседнеш на ръба на тишината, ...
Безплодно докосване
докато минавам покрай теб,
с устни, със въздишка
и разтапяш лед...
не се сравняваш с нищо, ...
Патриотично-полупесимистично
която вече и народ не се нарича!
А колко много заслужава тя,
останала сираче и в мечтите си!
Земя ограбена, излъгана и опошлена, ...
Есенно настроение
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
Ескиз
Давам пълните права на Седем да използва този мой текст за създаване на песен,
Бостан Бостанджиев
Музикалния етюд, можете да прослушате тук:
Мъжки глас: ...
Поезия с любов
и се сбъдваш
в идните ми, слепи дни,
пак ли мързелив съм -
да си тръгвам, ...
Стих съм
Целият съм стих.
Есенен стих. Боля.
Докосвам времето.
Стичам се в сълза, ...
Жажда
в таз огромна пустиня -
аз уморен пътник
без име.
Ти си мираж - ...
Напук
В железните птици разпознавам пък родния дом.
Все едно съм Гаврош и то без барикада.
Дон Кихот съм без Санчо, без доспехи и кон.
Магистрали минавам, но не режа аз лентите техни. ...
Защо ли, Българийо
на никой не изглежда да му дреме,
че живеем в страна сред хора с маски,
егоисти и садисти адски.
Отминаха си времената стари, ...
Да бъде!
Чуто на глас
Сараево, как бих могла да забравя
пръстите ти, които леко раменете ми докоснаха;
устните ти, които на моя роден език ...
Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...
Терминал едно
Пием си хапчето.
Тази аритмия...
Само младежи ли днес ще летят?
Слънцето плаче, но ...
Нима забравих...
че всичко в него е една лъжа.
Нима забравих - любовта голяма
я няма и никога не е била.
И сънища възкръснали от пепелта ми ...