Стихове и поезия от съвременни български автори
Интервал
На прогнилия ми сал
съм привързал утрото – и ветровете.
Но попътният не е ли с мен,
няма как да го достигна; ...
Имам себе си
Имам себе си
с достойнството
да не падам
на колене пред никого. ...
За нея
в съня, в реалността,
в живота ми, в небитието...
За нея, за простената любов,
от призраците на живота прелъстена. ...
Самота
Пресипнала, стара,
саката,
подсмърча у мен
самотата. ...
За правдата
я подмениха с болни, безполезни думи?
Довчерашният брат е днешен враг
и дива пропаст зее помежду ни.
Не сме ли всички родните чеда ...
Пинокио
Човече издялал си татко Джепето
от малко парченце дърво,
а то оживяло и с обич в сърцето
не сторило никому зло. ...
Неизчерпаемият извор
Вселенска мъдрост искам всеки ден!!!
Да търся лек за грешките нелепи,
измъчващи душите в теб и мен!!!
Аз искам с обич да те излекувам, ...
Не вярвам
нечовешки стремежи за власт,
не самарянин ръка ми подава,
а силното его на моя Аз.
Не намирам в Бога спасение, ...
Сега
вали в очите ми като наричане…
Навярно ветровете търсят прага ми сега,
за да си вземат щураво обичане
и по-различни, да обърнат твоя свят. ...
Господи, защо
Господи, защо когато вършат хората добро,
Ти затворил си очи и не виждаш тази доброта.
Защо обръщаш поглед от справедливостта
и оставяш шепа корумпирана тълпа ...
Гордостта...
а на лицето си имаш ярка усмивка, знай...
Това е гордостта!
Тя те защитава и теб, и твоите сълзи,
и твоята болка от погледа на всички... ...
Тишината боли
В миговете съзерцание.
Боли...
От самотата на тъжните вечери.
Тишината боли... ...
Ода на радостта
радост пълна блика
във сърцата,
благост и милост Божия са над земята.
Отвори сърце, отвори очи ...
Революция
Бе наша вината,че погубихме Земята.
Зимата идва...
Тя е страшна, но не ни плаши.
Милиони животи ...
Маншон
уби жена си с тирбушон
и я занесе във мазето,
малко късо бе – проклето!
Но я зарови поумнял – по диагонал!