Поезия

253,1 резултата

В кошмар

В кошмар
Защо съм често невъзможен?
Дали от склонност към тъга?
Или вина навярно сложна -
отново мъчи моята душа? ...
653 3

Последната любов

Тя кичури бели в косите пилее
и бръчки не вижда по челото твое,
в душата ти птичка е, тихичко пее,
тя много не иска за времето свое.
Такава е тя, любовта най-ранима, ...
898 6

На Галя...

Понякога е нужна тишината - очите да се гледат и мълчат.
Понякога е нужна тъмнината - душите ни във нея да трептят.
Понякога е нужна светлината, сърцата ни да светят, да горят.
Понякога е нужна топлината - ръцете ни от стискане да изгорят.
Понякога е нужна свободата - да бъдеш искрен всеки път. ...
1.8K

Ничия земя

Не мога да творя напук на времето,
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето, ...
1.4K 17

Референдум

Референдум!...
Дума вносна,
европейска, модна
и в година високосна
за дебати годна! ...
807 4

Добро утро, любов

Добро утро, мечтана любов!
Не, не казвай, че нещо съм сбъркала...
Аз познавам сърдечния зов,
щом душата ми тъй преобърна...
Добро утро, невъзможна любов! ...
2K 7

Всичко хубаво от себе си ти дадох...

Всичко хубаво от себе си ти дадох,
дните, нощите и сънищата си ти споделих,
обичта си цялата на тебе дадох,
от падаща звезда те улових.
Не аз открих те в огромното пространство, ...
831 3

На моите синове

Два дивни бряста високи отгледах
и вложих от себе си всичко във тях.
До скоро ги пазих от вятър и бури,
но вече сами те се пазят от тях.
Израснаха с корени здрави и силни, ...
6.4K 1

Монолог на светлината

Толкова кратко продължи този миг,
изсъхнаха восъчните ми криле
и се стопиха в далечината.
Ставам отново крехка като какавида
или обикновен гирлянд човешки смях, ...
902 1

Любимата ми рокля

Облякла си любимата ми рокля -
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.
857 3

Тъгата пак е мое вдъхновение

Тъгата пак е мое вдъхновение.
Не те видях в това творение
и думите ми сред сълзи редяха
тъмните слова на сиромаха:
"О, болко пареща, сърце във тръни. ...
819 5

Болка

Тъй често казваме ,,боли ме''
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска, ...
664 2

Думите на един умиращ

Нима не съм заслужил, Боже,
към мен да бъдеш старец благ?
Нима не искаш и не може
на теб да бъда мил и драг?
Защо оставяш ме на друми ...
584 7

Равновесие?

В теб е силата -
в мен пощадата.
В теб закрилата -
в мен насладата.
Ти си неуморен - ...
1.2K 4

Безумно откровено

БЕЗУМНО ОТКРОВЕНО
Бавно слизам от върха към безкрая си.
И съм спокоен. На рамото с птица.
Даже съм светъл, усмихнат и радостен,
лек, примирен и пречистен. ...
808 12

Онегин

ОНЕГИН
„Но който е живял, не може
да не презира тоя свят;”
Пушкин
Каква поука да си вземем ...
1.2K

Желание

Да нахраня душата си с музика.
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...
516 5

Когато чаят кипне...

Коварна нощ, по-черна от очите ти,
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...
1.2K

Ще идвам тихо само по тиара

Ще идвам тихо само по тиара
Ах, лятна нощ. Пред мен сте тъй припрян.
Но къде отиде, ти - мой крехък свян!?!
Сноп лъчи от очите Ви напира
и като лед топи ме. Не спира ...
764 11

Свободен пазар

дребните жестове
малки но ценни
същински монети
двете страни на
лицата им ...
564

Художникът рисува

Художникът рисува
Съкровище скрито -
светът под ръцете му.
Дочувам зеления смях
на дърветата. ...
964 5

Полет

Летя, разперила ръце широко,
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...
516 1

Мечта

Oбичам те, ти си моята крепост,
безценната ти усмивка прогони пепелта от моите кости.
Играя смело с пленяващите ти очи,
чардак и чадър не ги спира, докосват ме като слънчеви лъчи.
Атома бих разцепил, за да зазвъни в ушите ми меденият ти глас, ...
1.1K

* * *

Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...
552

Отвъд Вратите на Смъртта

Разскъсан между двата свята.
Моят свят.
Където всичко е наопаки.
Изпълен с болка и със смърт.
Но въпреки това е моят свят. ...
927

Струната

СТРУНАТА
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга, ...
738 4

Един въпрос с отговор

Един въпрос и днеска ме измъчва.
В главата ми натрапчиво се впива.
И свойте еманации излъчва,
и все ме жили като със коприва...
Нищожество ли е човекът славен?! ...
564 1

Само тя

Ръката ти е вплетена във мойта
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка ...
1K

Тъжната част на зимата

Отминаха вече гуляите
с огромни и тежки софри.
Препълнени пак са трамваите -
настъпиха мрачните дни.
Как долно изблъскват се хората! ...
583 3

Безкрайност

БЕЗКРАЙНОСТ
„Той бе поет”, навярно ще рекат,
но мен тогава няма да ме има.
Очите уморени ще заспят,
видели своята последна зима. ...
744 7

Понякога

понякога
емоциите се закрепят
по ръбчето на тишината
залепят се
(като светулките) ...
840 14

Стриптийзьорката от нощния бар на Бърбън стрийт в

Стриптийзьорката от нощния бар на Бърбън стрийт в
Ню Орлиънс
О тази ярка светлина червена
във бара, като бикове възбужда
мъжете и те чакат настървено, ...
578 2

Прозаично от болката роден

родство ти мръсно и живот
бъди проклет
ако те стигна
ще те удуша
със голите си ...
1.4K 7

Пътища

-----
Има пътища много, различни —
със завои, безкрайни и стръмни.
Никой път на друг път не прилича —
в ден замръквам, а в нощи осъмвам. ...
761 3

Тъгувам и плача

Тъгувам и плача.
Самота ме обгръща,
липсва ми любовта.
Ронят се сълзите,
падат една по една. ...
955

Жена дявол

Не искам обичта ти, а да зная,
че те боли за мене и че страдаш.
Да, грешна съм, но и не вярвам в Рая -
харесва ми да виждам как пропадаш.
Доволна съм, когато се обръщаш ...
775 1

Съкровено

СЪКРОВЕНО
В памет на актьора Васил Радомиров (моят дядо)
От неказани думи крещи тишината,
а стихът ми в агония тиха мълчи...
Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената - ...
712 5

Нещо лично...

С вятърни мелници, може би, е крайно време да престана да се боря...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Защото знам - аз суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...
Не се щадих и себе си раздадох, ...
551 1

* * *

лазурна тишина
лазурни пустота
броиш мигове
в които си повярвал тайно
и които си извисявал ...
570

Криле

Земята си потърсих със очи,
а после дълго птиците рисувах.
Крилете им ми станаха мечти,
в ятата им до изгрев те будувах…
И питах, как във този дрипав свят ...
1.3K 3