Стихове и поезия от съвременни български автори
Пред Отца
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.
Венеца си свялям, трънлив е премного ...
Реквием за великия артист
с твоята игра
на хората показваше
тяхната съдба.
Как живее всеки ...
The cockney pub
но тя бе винаги отворена за нас.
Тук никога не е царяла тишината,
а често пъти сме оставали без глас.
Тук можехме да пеем, без да се срамуваме, ...
Снежен стих
снегът е стар, безкрайно стар
(като света, като нощта, като гората)
наричам го понякога другар
(понякога го гоня и с метлата) ...
Мога
мога щъркела да приземя до нас,
мога вятъра с дъжда да викна,
но да спра сърцето си до тебе,
не успях. ...
Бъди
скъсай синджира на роб!
Героят е в тебе,
а не в тъмен гроб.
Стига пълзене, ...
Наказание - Изкупление
на пясъчните бури да съм сито,
но времето ми вече е прослужено,
а от мътилка тегне моето корито.
Пусни ме, парещите длани да накисна ...
Време
минутите минават...
Цигарата все още гори.
А часовете се оронват като листата на дърво.
Дните минават, ...
Лъчезарна душа
Изгряла сред слънца и звездопади,
израснала във трудни времена,
аз грея като лъч над тъмни клади
и в мрака пуст създавам светлина. ...
* * *
една частица в някой ъгъл зад сърцето ти.
За теб съм само мисъл, излишна и ненужна,
неспомняна от доста дълго време.
Към теб обръщам се без име, както виждаш, ...
Видение
във която
се изгуби всяко междуметие.
С теб мълчахме и брояхме бавно
вечер ...
Шеговитата усмивка
към своето усмихнато лице.
В усмивката, някъде там,
човек никога не остава сам.
Ставам и чехлите обувам, ...
Шоколад
да се обърна
след него
да му кажа
че ще забравя ...
Хайку - пролет
млада трева
в черупка от охлюв
снощният дъжд
16.02.2013 год.
Закъсняло признание
питам се, защо ли живея?
Виждам навсякъде твоите очи,
от мъка дано не полудея.
Отчаяно искам да те прегърна, ...
Истината за еснафа
и стисне си благата със ръце,
той вече не играе в Маскарада,
разбулва истинското си лице!
Той скъсва със примамващите Идеали, ...
Буря
Този вятър свиреп гони облаци черни над мене,
идат тежки вълни, като мокри планински вериги
и платната плющят,
скърца корабът, ...
Тихата Пролет
Аз чакам твоята пролет.
По стръмните ледени улици,
на гората в безмълвния сняг,
дърветата питат пак - ти ли си, ...