Поезия

253,1 резултата

Краят

Поглеждам в очите ти, обзема ме страх!
Потръпвам от ужас - не се виждам в тях.
И ледени стъпки в душата ти чувам,
кънтят оглушително - "не съществувам".
Открехвам сърцето ти с бегла надежда, ...
783 1 3

Втора среща

Очите ù са тъжни, опръскани с умора,
и разговорът не върви… какво да сторя?
Разбирам я, не ù е лесно да работи там,
където всяка грешна стъпка е ужасен срам.
Дали пък да не пробвам да я понапия… ...
1.3K 3

Прераждане

Не, не обвинявам никой, не ругая,
дори и тези, които подло лъжат и крадат.
В пътя си отново да ги срещам не желая,
знам, че ще им дойде и на тях часът.
Когато ще замръкнат в друго време, ...
799

Желание

Искам те. Та чак до безсъзнание,
до безсилие и до разочарование,
до болка и до смърт. До свършване.
Искам те додето няма връщане...
Искам те. Напук и на забраните, ...
1K 2

Улици

Прах под обувките,
улици отдавна отминати.
Улици, които водят към морето,
и рани, зашити със сол.
Изоставени улици, ...
589

Силен, но уви!

Силен, но уви!
Нещо вътре в гърдите ми се свива...
Трепери, сякаш е премръзнало от студ...
В ума ми въпроси хиляди преливат...
С надежда чакам да се върнеш тук... ...
845 3

Тихо стъпва обичта

Бурна младост - като вихър
неусетно отлетя.
Разясни се небосклонът, стихна
неизплакана тъга. Разцъфтя
в душата болна цветето на любовта. ...
884 5

Виновни ли сме

Виновни ли сме двама,
че обичта ни веч я няма?
Аз съм влюбена във свободата,
а пък ти във рутината.
За тебе времето сега е спряло ...
895

Кълн

Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...
938 7

Разминаване

Знаеш как е, ден след ден
изнизва се след месеца - година.
При теб е както и при мен.
Размина ни се. Пак ни се размина!
Но нали сме още млади и редим ...
1.1K 2

Охлювче ми мина път

ОХЛЮВЧЕ МИ МИНА ПЪТ
Не птицата на Стефан Цанев,
а охлювче ми мина път.
Не мога да пълзя. Изправям
отново поприведен гръб. ...
974 13

Споделено

Споделено
Стиховете може би написах.
Градинката си подредих.
...
После къщата потоп я влече. ...
676 6

Урок по обичане

Аз съм онази среднощната,
грешната, лошата, другата...
Тази със име Онази,
на ветровете съпругата.
Аз съм страстта му, леглото му, ...
981 5

Антидот на самота

Бодливо-пареща и неуютна
отново ме посипва тишина.
И ето пак,
с вина в душата смутна,
градушка ледна силно заваля. ...
689 2

* * *

Една любов, ако е истинска,
не може нищо да я победи -
ни времето, нито причини,
които умът ни може да роди.
Тя властва в нас като царица, ...
523 2

За всеки влак си има пътници...

Купувам си билет за никъде
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...
1.4K 2

С обич и сатен

С обич и сатен
Обичам те,
когато вечер при мен се връщаш уморен,
на раменете си света понесъл,
но в погледа с искри за мен. ...
917 1 11

Под водата

След края на времето и отначало...
А сякаш всичко нарочно е спряло
в едно остаряло чувство.
Есента дойде и трябва да порасна,
но не спирам да слушам Лана, ...
1.2K

Любов

Изгубих се, а мислех, че съм силна,
че мога всичко сама да разреша,
забравих, всъщност, колко съм ранима
и колко много ме боли от това.
Лъжех себе си, лъжех и другите, ...
1.2K 2

Бездихания

Събирам ароматни бездихания
в поляните на твоите мечти -
с букетче от разцъфнали желания
ти влюбеното утро украси...
И сливат се във изгрева мълчания, ...
1.2K 20

Невъзможно отричане

-----
Отричам те! Отричам те, отричам...
Въставам срещу теб до невъзможност,
но ти си в мен, все още те обичам
и тази дълготрайност ме тревожи. ...
967 8

И какво от това

И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани ...
801 1 6

Намек за зима

Ето, слезе ноември
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна ...
1.4K 19

В своя Ад ще се пречистя

В своя Ад ще се пречистя
Нов ъгъл във безкрая си открих
и в него е реална тишината.
Не искам тук да пиша стих след стих,
а само да се рея като вятър. ...
980 6

Най-скъпоценен дар

В десетки истини се откриваме.
Слънчев лъч и пролетно ухание,
дух свят, покръстен до вечен огън,
за любов без край, късмет и знание.
Среднощен вой и чувство страстно, ...
1.3K 1

В плен на екрана

Изпива тази нощ екрана
и време, думи, и мастило,
душата е кървяща рана,
сама е себе си прикрила.
Разбива тази нощ екрана ...
487

Аспарух-основателят

О, Аспарух е на България творецът,
но често ний забравяме това!
Не само с меча си за мен е той мъдрецът.
Измислил и страната сътворил.
От него почва нашето летоброене. ...
517 1

Животът

Животът
миниатюра
Животът е Път.
На всяка крачка
капка доброта да оставяш, ...
545

Восъчно сърце

Онова сърце от восък,
дето го стопява любовта
и го прави жалък просяк,
чудо е, че цяло оцеля.
Чудо е съдбата в шепи ...
863

Две съседни селца

Две съседни селца
След няколко завоя, там – на юг,
е родното селце на моя татко.
Разказвал ми е как е раснал тук,
за детството си – тягостно и кратко. ...
638 9

След дъжд и страдание

Сред сияние от лунни лъчи
омаяха ме твоите очи.
Бяла роза виждам аз
в тоз скъп светъл час.
След дъжд и страдание, ...
925

Олово

ОЛОВО
Аз знам,
косата ми ще стане сребърна
– един ден – той не е далеч – ще стане –
и всяка сутрин ще се чупи гребена ...
610 3

* * *

Погледни! Хлад в очите.
Студени са ръцете ти,
бели като тази есенна мъгла.
Откога те търся в свойте сънища.
Няма те - само силуети. ...
677

*

Изтърканите ви пиеси
не ме впечатляват, мъже.
Аз не съм от онези принцеси,
които си търсят пияни коне.
И за обидилите се, да подчертая, ...
944

Загубих си усмивката

„Без нейното оръжие във този свят нерад с какво ще браня себе си от него и от... мен?” – Надежда Захариева
ЗАГУБИХ СИ УСМИВКАТА
И аз така – по пътя си я нейде запилях -
от крайчеца на устните стопи се изведнъж.
Иди и обяснявай ти защо преди се смях, ...
1.5K 1 2

* * *

Ще се опитам да съм сериозна,
ти много добре знаеш колко го мога,
ще се опитам
да бъда до съвършенство,
ще се опитам да бъда ...
481

Играла съм в тази пиеса

Играла съм в тази пиеса,
но беше преди сто лета.
Пак бях дългокоса принцеса,
ти яздеше кон със крила.
Летеше към мене безумен, ...
1K 8

Не мога да те моля

Да, беше твоя! Припомни ми го отново.
Едва ли някога ще го забравиш?
Изтрих сълзите ù, макар че нямах право,
затуй, приятелю, и ти сега ме мразиш!
Отивала ù самотата, казваш, ...
1.3K 19

Няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики

Щом земята ни изчезва под петите
и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,
вечерта танцува със съпрузи на звездите
и смее се на самотата във очите.
Щом в мене огледалото се вглежда ...
746