Стихове и поезия от съвременни български автори
Пред теб
недоумявайки реалността.
Да те прегърна за мен бе мираж,
не знаейки, че и за теб е копнеж.
Лице в лице стоим ние с теб, ...
И въпреки всичко да те изтрия не мога
от чувствата си, от мислите, от себе си самия.
Ти в спомените ми остана непокътната, непроменена
въпреки миналото - пространство и време.
И това неминуемо някога ще се случи, ...
Превратно време
в държавата ни малка, но добра.
Е, не че всичко беше идеално!
Но не знаехме какво е липса
на работа, на бъдеще, на хляб. ...
Карнавалът в Ксанти
Макар че се е свъсил дядо божи
и студ скрипти под ниски небеса,
гърми градът разгулен и не може
веселието да изтрие ничия ръка. ...
Сън не ме лови
докосваш нежно моята ръка.
После след насладата си отивам
и дълго не мога да заспя.
През тялото ми преминават тръпки, ...
Фалирали общински болници
Лекарска помощ къде хората там да намират?
А пари за бонуси в НЗОК има.
Бойко не се е погрижил за здравната система ранима.
Жена
светлина уморена.
Душа, от извор извадена,
с горещ пламък изваяна.
Обогатена ...
Психотворение
получих амнезия.
И докато всичко се намести,
ще пиша и аз поезия.
Реших, с което ...
Напомнено от бриза
по брега на мечтите ми се разхожда
мрачната моя действителност…
Зее нова дупка в чорапа на делника,
ще погълне побелялата ми глава - ...
Обещание
с вкус на ябълки и зрели кайсии,
с дъх на мента, жасмин и ванилия -
нектар от обич от устните отпивай.
Ще те милват косите ми свилени, ...
Ден за Страната - сонет
градът утихнал още спи...
Звезди мъждукат в небесата,
от Изток блесват светлини.
Денят се крие във катуна. ...
Пролетна буря
Къси лъскави саби на парещи мълнии
режат тъмни парчета от здрачния свод –
електрически сини тръстики, покълнали
сред гранитно небе за секунда живот. ...
Изчезни
твоята болка е нейната радост,
когато си тъжен стресиран и слаб,
тогава тя е на коледен обяд
и не можеш да се бориш, не можеш да победиш, ...
Единствена алтернатива
За обратно не искам да зная.
Уморих се от земния фарс,
Марсианец да стана желая.
Тук ми писна да слушам лъжи, ...
Дотолкова ти писва в някой ден
подобен звездопад -
звездата падаше подир звездата.
Небето бе като узрял кочан,
и някакъв незнаен великан ...
3D
Но думата някога просто е дума.
Три стомни, три кладенци, чума навред,
няма там хора по друма.
Три майки в три къщи кълнат. ...
* * *
сякаш друго не е било
и няма да бъде
и тръгваш
някъде, сякаш другаде не можеш ...