Стихове и поезия от съвременни български автори
Безсмъртниче
в зениците ти, пиейки сълзите –
навярно затова не е пресъхнало
поточето бълбукащо на дните!
В душата ти – мил дом за безутешните – ...
Граничарска балада – 1980
от Владимир Виденов
Връз бодливата тел съхнат облаци прашни.
В осем тръгвам наряд. Автоматът калашник
зареден е със смърт. Ще опазя ли кльона – ...
* * *
да се преборим
с любовта си
утолихме вечната жажда
и копнежът се роди отново, ...
Есенно море...
Морето е оловносиво,
над него грачи морска птица...
... По плажа пуст, къде отива
една куцукаща старица?... ...
Обичайте
след като сами отваряме сутрин очи.
Обичайте, не бива да тънем в забрава
и да тъмнеят нашите души.
Обичайте, какво по-хубаво има ...
Къде ти?
Във реката пак бълбука от мехурче грях,
а дървото – уж инок безсловен, чернокрак,
но високо с клоните си гъделичка
на всевишния корема каноничен. ...
Изгони страха
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми ...
Не е наивно да вярвам
към нечиите страхове и несполуки.
понякога дори съм си комична,
отказвайки да вярвам на поуки.
И принцовете също съществуват, ...
Какво би могла да ми дадеш...
като искам всичко твое да взема?
Самата теб и нищо повече,
твоето тяло и твоето сърце.
Да бях крадец, щях да го открадна, ...
Ако няма те
светът би бил друг, мрачен, злобен, студен!
Ако няма те, слънце,
любов нивга не ще има в тоз объркан свят!
Ако няма горите, реките, земята ...
От теб целунат ще си ида
със сресани бели коси,
ще седна за малко на прага...
Ти хапчица хляб донеси.
И нея със вино ще глътна, ...
Фалшив живот
Фалшив е животът и фалш е света.
Гледам сконфузно. Проигран е мига.
Фалшив е животът и фалш е света.
Мисля нетрезво. Пуша в тъма. ...
Помни
когато съм страст, замълчи...
Когато съм твоя, обичай ме
и щедро ми сваляй звезди.
Когато съм страх, ме спасявай ...
Една целувка до смъртта
със стъпка по-близо до ръба ме тласка
и остава само една целувка до смъртта,
но целуни ме, целуни ме искам да умра.
1. Защото мрака в светлина превръщаш ...
Булевард към нищото
небето малко подир пладне.
Изду небесните си жили
просторът ù – току да падне,
да се стовари гръмогласно ...
(С)мисъл
като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.
С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна? ...
Еснаф
от вкъщи, до работното местò,
а там броя мухите по тавана
и дебна всички,под око...
От трудностите бягам и се крия. ...
Пътят II
“...веселият Палечко тръгва по земята
и загубва пътя в сребърния лес.”
Валери ПЕТРОВ, “Палечко”
Това край мен е сребърният лес, ...
* * *
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик, ...