Стихове и поезия от съвременни български автори
Помни ме...
За теб запазих спомен на обичане.
Две шепи време сякаш се измина
със всичките си думи неизричани.
Помни ме. Аз не съм се намечтала, ...
* * *
но защо ли отново копнея твоето присъствие
и защо ли само то откъсва ме
от тягостта, отдавна не искам
продажната ти любов, но защо ли, ...
Помня
вкуса на сняг по детски ръкавици,
как печките във стаите бумтят
и бабините плетени терлици.
Помня още снежния човек ...
Огледалото на Дявола
на прах са строшени стотици кристали.
Повярвай ми, толкова пъти те плаках
и търсих парченца от зло огледало!
Студът си остана... А знаеш ли колко ...
Никулден
Вечно броди през морета
в необятни диви ширини,
взима силните момчета
за другари свои по съдби! ...
Боли...
Боли... Но ще мълча.
Боли... Ти вече знаеш.
Боли... Но се усмихваш на това.
Боли... И стена. ...
Липса на достойнство
Туй е на премиера една от бисерните му забежки.
Ние да не сме на САЩ протекторат,
че Бойко го е страх Обама да не го постави в мат?
Тъй банкянският Куислинг показа липса на достойнство. ...
* * *
Бяло, чисто, красиво.
Излизам и виждам
как тихо се сипе белият сняг.
Навсякъде деца с ръкавици на ръцете, ...
Легенди
тъй много скръб и радост се откри,
легендите за рицарски съдби,
за дами пак изпаднали в беди,
за съкрушени в мъка огнени сърца, ...
Изкривено
Разкъсани спомени.
Сълзи във лъжица
и мечти прогонени.
Студена любов във горещи нощи. ...
Невъзможен живот
Невъзможен живот
невъзможно живеем.
В мигове крехки -
надеждите креят. ...
Недообичана
в греховни постели разлистена?
Мак връз челото, нектар по устата
лъжовна, любовна и искрена...
Дрехите сваля – есен същинска – ...
Странно чувство
в сърце ми странно се заби.
И сякаш ток по тънка жица
душата мигом ми зави.
Дали защото не политнах ...
Ода - за Сизиф
През живота смело преминава
образа на вечният - Сизиф,
всяка своя слабост побеждава,
но белязан е да бъде нечестив. ...
Аз не съм студена като зимата
В моето сърце горят огньове.
И душата ми копнее за красивото.
Човек обича, но когато готов е.
Аз не съм като човека снежен, ...
Сини очи
от уроки ме предпазват
с дъх на метличина неистов,
с шепот на море тюркоазено.
Примамващи като простора, ...
Занаят
Смъртта отдавна ни е занаят,
животът – опнато въже над бездна.
От раждане до смърт напред-назад
се лутаме по струните железни. ...