Стихове и поезия от съвременни български автори
Взрив
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел; ...
С Лукавия
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
*** Да имах сили...
Да имах сили,
щях луната да сваля,
та нощем да ти свети –
да не бъдеш сам. ...
Там
да посветят
своите слова
във вечна мелодия.
Аз съм тук и сега, ...
* * *
в сърцето с онази живителна сила,
с която единствено топла сълза
най-обично чувство би сътворила!
Такава любов дава силни криле! ...
Тишината
Когато залезът спусне нощта,
тишината пристъпва тъжно-самотна
и топло-копнежна като сълза
се стича в есенната нощ. ...
Но дали сме образ недовършен?
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...
Към бъдещите космонавти
изисква
гравитация.
В орбита, използвай
вакуумизация. ...
Поетите
със смачкани от болките души,
като листа окапали във двора,
и техните надежди есента руши.
И тях мъглите ги прегръщат ...
Плетиво
Жена ми сяда в скута с две кълбета
- до преждата кълбо от обич крие -
плете за внучките.
Да имат двете ...
Пъзел
През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,
просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.
През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,
патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето. ...
Защото съм глупава
не спрях да се взирам в очите ти,
дори когато не си тука.
Ти си плод на мечтите ми.
Понеже съм толкова глупава, ...
* * *
застинаха по устните ми думите,
които исках да ти кажа.
Прегръщам вятъра,
а можех тебе да притисна ...
Моят град
Полунощният мой град
тих и тайнствен лежи,
разпрострял под нозете ми
свойто каменно тяло. ...
На теб, Любов
и светът отваря своите сънени очи.
Когато мъглата сива се развиделява
и усещам, че до мен спокойно спиш.
Прокарвам пръсти през косите ти, ...
Всички мои грехове
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам.
Затварям подутите от удари очи ...
Искам теб
Видях те и на мига се влюбих.
Тогава си казах:
"Господи, това ли е било любовта,
толкова красива ли е била?" ...