Стихове и поезия от съвременни български автори
Среща със Смъртта
В една гора от приказките взета
объркал пътя лутах се веднъж,
когато я видях (към мен напета)
да идва тя след пролетния дъжд... ...
Морето
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната ...
* * *
пред думите ми истински
и колко лесно
атакувате с празнословното
лицемерие... ...
Усмихвай се
Усмихвай се дори да те боли
Усмихвай се... обаче
Ти винаги помни
Усмивката лекува безплатно и от раз ...
Коледна месечинка
Месечинко вита, златорога,
Коледа порещнах с тебе аз.
Гледах те с възхита и тревога,
ти ми се усмихваше - разбрах! ...
Моето бъдеще
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз ...
Бъди Човек
Когато самотата роди болка,
а болката докосне душата.
Тишината запее тъжен блус
и сълза се отрони от добри очи. ...
* * *
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата, ...
Когато ангелите падат
небето през дъждове се дере.
Защо падат, нали ангелите имат криле?
Но няма кой да ти отговори на тези въпроси,
всяко велико създание отговорност си носи. ...
Точка
след едно безкрайно тръгване
иззад грешките на безсловесните желания
търсим погубения силует на утрото...
Блажени са бягащите ...
Пречистване
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
Танцувай блус
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...
Страхът да обичам
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си, ...
Разговор между поети
– Хей, приятел!
Че издател
търсиш чух?
– Найдох... – Браво! – ...
Плетачка
Съседка вчера ме попита
що правя в тази зима мразовита.
Аз отвърнах, че от скука
ще плета на една кука. ...
Сънувам те
Изтривам те ядосано на сутринта.
Но не заздравява още тази рана,
която душата ми безжалостно гризе.
Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна, ...
Нещо недоизказано...
Ти ме поддържаш жива...
А как ще живея без теб?
Когато те няма?
Как ще си представя, ...
Погубване
Аз искам да бъда до теб!
Забравена даже да гния
в камък, отровно хладен,
ще усещам пагубна магия. ...
Първи монолог на клоуна
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...
Нестинарка
от вярващи, издъхнали на кладата.
Пред новата ми вяра, с поглед плах,
изплашена тук коленичи старата.
На колене не мога да се моля ...
Ноември
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
* * *
а криете
зад фалшива праведност
дребнавите си дребни душици,
осъждате моето щастие, ...