Къща от карти
на Г.
Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.
Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.
Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите. ...
За махмурлука сутрин търси бира –
бутилката изпива на шега.
След час-два пак отвътре му завира
и втора бира гълта на мига.
Ядосва се – часовникът дванайсет ...
Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
Сладко нещо е любовта
и е тъй красива, като пролетта,
виждаме я в двете грейнали лица,
в две туптящи пламенни сърца.
Най-приятна за влюбените е нощта, ...
Диагноза
Не е нужно да съм луд. Важно е, че полудявам –
ставам буре със барут.Като пламък съм сред плява.
А студа превръщам в зной, щом до мене те усетя.
Приседни до мен и брой – как забързва се сърцето. ...
Не ми е любовно, никак дори
и в тази лъжовност мисълта ми звъни.
Изгорелите замъци гледам без плам,
строени от пясъци, разпадат се знам...
И тихо, и мрачно душата кънти, ...
Във тази стара, стара, стара плитчина до рифа,
в която се целувахме и къпахме като деца,
заседна корабът ми натоварен – щом поисках
със съкровища от обещания и думи да те отвлека.
Изпуснах дисциплината, моряците ми се напиха… ...
В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите ...
Нежни Зори
Усмихва се утрото, огряно от слънцето,
разбутало тъмната нощ, луна и звезди.
Изпивам кафето си, потопена в спокойствие,
обзета от сладки желания, любов и мечти. ...
Как мина вечерта ми? Адски скучно!
(Със чакането даже и досадно...)
Звънях, а телефонът ти - изключен!
(Забравил си проклетото зарядно!)
Вечерял ли си? Нищичко не сготвих. ...
Огънят вече не гори. Жарта остана да
тлей, прясно е и много ще боли. Вятърът
пепелта ще отвее, но споменът завинаги
ще тлее. Нашите сърца ранени защо на
болка са обречени? ...
На първо място в категорията неокласическо хайку в новия брой
на „The World Haiku Review” – издавано от Световния хайку клуб :
late spring –
in the kid’s crayon box
the green has run out ...
Добро утро. Добро е, нали? За теб, може би...
А чуваш ли шума навън, който леко по стъклата трополи?
Дръпни ти белите пердета или просто през тях погледни.
Та те са прозрачни, нали?...
Какво видя? Навън вали?! Ах, да не повярваш на очите си! ...
Ненужни са всичките интриги и лъжи,
излишно е всичко, което може да те натъжи.
Не нужно е да бъдеш себе си,
когато светът около теб е фалшив.
Ненужно е да си щастлив. ...